Шутът на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Шутът на кралицата». Краткое содержание книги:
Лятото ми се стори дълго. За мен то беше и зашеметяващо тягостно. Даниел и аз бяхме под един и същи покрив, но трябваше да живеем като девойка и кандидат за ръката й, почти никога не ни оставяха насаме заедно. Копнеех за докосването му, за целувката му, и за насладата, която ми беше доставил в нощта, когато отплавахме за Франция. Но за него бе почти непоносимо да се приближи до мен, знаейки, че веднага трябва да се отдръпне, че не му е позволено нищо повече от някоя целувка по устните или по ръката. Дори уханието ми, когато минавах край него по стълбите или в тесните стаи, го караше да трепне, а когато докоснеше пръстите ми, докато ми подаваше блюдо или чаша, копнеех за ласката му. Никой от нас не показваше открито страстта си пред изпълнените му с живо любопитство сестри, но не можехме изцяло да я скрием, и начинът, по който погледът им бързо се местеше от единия от нас към другия, ми бе омразен.
Първата седмица махнах панталоните и облякох рокля, и скоро бях подложена на постоянни поучения как е редно да се държи една млада дама. Изглежда, съществуваше негласно споразумение между баща ми и майката на Даниел, че тя трябва да ме обучи на уменията, които една млада жена е редно да притежава. Изглежда, че когато избягахме от Испания, бях забравила всичко, свързано с домашните умения, на което ме беше научила майка ми. А оттогава никой не ме беше учил как да варя и пека, как да бия масло, как да отцеждам суроватката от сиренето. Никой не ме беше учил как да полагам ленените чаршафи в настлана с буника и лавандула ракла за чаршафи, как да подреждам маса, как да обирам каймака от млякото, за да направя сметана. Баща ми и аз бяхме живели в спокойно съгласие, като работещ човек и неговият чирак. В двора се бях научила да се дуелирам, да се премятам и да остроумнича от Уил, възприех политическата предпазливост и страстта — от Робърт Дъдли, математиката от Джон Дий, на потайност и заговорничене ме научи принцеса Елизабет. Явно нямах полезни умения за дома на един млад лекар. Самата аз не бях кой знае каква млада жена, нито кой знае каква съпруга. Майката на Даниел си беше поставила задачата да „ме вкара в пътя“.
Тя намери една нацупена и невъзприемчива ученичка. Нямах природни дарби за домакинстване. Не исках да знам как да изтъркам месингова тенджера с пясък, така че да заблести. Не исках да жуля с четка предните стъпала. Не исках да беля тънко картофи, така че нищо да не се губи, а с обелките да храня кокошките, които държахме в малка градина извън градските стени. Не исках да знам нищо от тези неща, и не разбирах защо трябва да ги уча.
— Като моя съпруга ще трябва да знаеш как да правиш такива неща — отбеляза съвсем основателно Даниел. Бях се измъкнала да го пресрещна на мястото, където пътят, по който се прибираше вкъщи от работа, пресичаше пазарния площад пред Стейпъл Хол, голямата сграда на търговските гилдии, за да мога да говоря с него, преди да влезе в къщата и двамата да попаднем под властта на майка му.
— Защо трябва да ги знам? Ти не ги правиш.
— Защото аз ще съм навън, на работа, а ти ще се грижиш за децата ни и ще им приготвяш храна — каза той.
— Мислех, че ще държа печатница и книжарница като баща ми.
— А кой ще ни готви и чисти?
— Не може ли да имаме прислужница?
Той потисна напушилия го смях.
— Може би, по-късно. Но отначало не бих могъл да си позволя да плащам надници на прислужница, знаеш, Хана. Не съм заможен човек. Когато започна собствена практика, ще трябва да живеем само от таксите, които вземам.
— А тогава ще имаме ли собствена къща?
Той придърпа ръката ми в сгъвката на лакътя си, сякаш се страхуваше, че при отговора му може да се отдръпна.
— Не — каза простичко. — Ще намерим по-голяма къща, може би в Генуа. Но аз винаги ще предлагам подслон на сестрите и майка си, също и на баща ти. Сигурен съм, че ти не искаш нищо по-различно, нали?
Не казах нищо. Честно казано, наистина исках да живея с баща си, и с Даниел. Струваше ми се трупно да понасям майка му и сестрите му. Но едва ли можех да му кажа, че бих предпочела да живея с баща си, но не и с майка му.
— Мислех, че ще живеем сами заедно — казах: това беше лъжа.
— Трябва да се грижа за майка си и сестрите си — каза той. — Това е свято задължение. Знаеш го.
Кимнах. Наистина го знаех.