Шутът на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Шутът на кралицата». Краткое содержание книги:
Докато корабът влизаше в пристанището, стоях отстрани, оглеждайки този град с усещането — познато на толкова много хора от моя народ — че ще трябва да започна живота си отново, и да си създам нов дом тук. Покритите с червени керемиди покриви, едва показващи се над яките дебели градски стени, щяха да ми станат познати, по настланите с калдъръм улици между високите къщи щях да стигам до пекаря и да се връщам оттам, по тях щях да отивам от пазара до къщата си. Този странен аромат, мирисът на едно оживено пристанище: стара риба, смолистият мирис на съхнещи мрежи, свежият мирис на току-що рендосано дърво, чистият полъх на соления вятър — всичко това щеше да се превърне в познат вкус по устните ми и аромат по вълненото ми наметало. Скоро за мен всичко това щеше да бъде символ на дома ми, а не след дълго щях да престана да се питам как ли се е чувствала кралицата тази сутрин — по-добре или по-зле, — как ли е Елизабет, докато чака търпеливо, както без съмнение бе принудена да стори, и как се чувства милорд, докато гледа изгрева на слънцето от тясното прозорче на затвора си. Трябваше да оставя зад гърба си всички тези мисли, любов и преданост, и да посрещна новия си живот. Бях напуснала двора, бях изоставила кралицата, бях обърнала гръб на Елизабет и се бях сбогувала с мъжа, когото обожавах: лорд Робърт. Сега щях да живея за съпруга си и за баща си и щях да се науча да принадлежа към това ново семейство: съпруг, три сестри и свекърва.
— Майка ми ни чака.
Топлият дъх на Даниел докосна косата ми, когато той се облегна на мен до парапета на кораба. Отново се облегнах назад и почувствах как при докосването ми членът му се раздвижи в панталоните, и аз отвърнах на натиска, похотлива и отново изпълнена с желание. Погледнах натам, накъдето гледаше той, и я видях, застрашителна, с ръце, скръстени върху широка гръд, оглеждайки внимателно палубата на кораба, сякаш за да види дали непокорната й снаха този път е изпълнила дълга си и е пристигнала.
Когато видя Даниел, тя вдигна ръка за поздрав, и аз помахах в отговор. Бях твърде далече, за да видя лицето й, но си я представих как внимателно овладява изражението си.
— Добре дошла в Кале — каза ми тя, когато слязохме по мостчето. После безмълвно обгърна Даниел в изпълнена с обожание прегръдка.
Той се помъчи да се освободи.
— Трябва да се погрижа за разтоварването на пресата — каза й той, върна се на борда и слезе в трюма. Госпожа Карпентър и аз останахме сами на кея: като остров от неловко мълчание сред мъжете и жените, които се суетяха около нас.
— Значи те намери — каза тя без особено удоволствие.
— Да — казах.
— А сега готова ли си да се омъжиш за него?
— Да.
— Ще трябва да махнеш тези дрехи — каза тя. — В Кале живеят почтени хора, няма да им хареса да те виждат в панталони.
— Знам — казах. — Тръгнах набързо, иначе щях да се преоблека, преди да дойда.
— Щеше да е по-добре.
Отново замълчахме.
— Донесе ли надниците си?
— Да. — Бях жегната от тона й. — Всичките ми надници за последните шест месеца.
— Ще ти бъдат нужни, за да си купиш чорапи и рокли, фусти и шапчици; ще се изненадаш от цената.
— Не може да е по-скъпо от Лондон.
— Много по-скъпо — каза тя рязко. — Толкова много неща трябва да се докарват с кораби от Англия.
— Защо не купуваме френски стоки? — попитах.
Тя направи лека гримаса и каза:
— Трудно — но не си направи труда да обясни.
Даниел се появи. Изглеждаше доволен, че си говорим.
— Мисля, че разтоварих всичко — каза той. — Баща ти ще остане тук с нещата, докато докарам каруца.
— Ще изчакам с него — казах припряно.
— Не — каза той. — Върви вкъщи с майка ми, тя може да ти покаже къщата ни и можеш да се стоплиш.
Той искаше да се погрижи да ми е удобно. Не знаеше, че последното, което исках да направя, беше да отида вкъщи с майка му, да седя със сестрите му и да чакам мъжете да си свършат работата и да се приберат.
— Тогава ще дойда с теб да вземем каруцата — казах. — Не ми е студено.
Когато майка му хвърли поглед към него, той се поколеба.
— Не можеш да отидеш в двора с каруците, облечена така — каза тя твърдо. — Ще ни посрамиш всичките. Загърни се с наметалото си и ела с мен у дома.
Въпросният дом беше хубавичка малка къща на Лъндън Стрийт, сбутана до други в една редица недалече от южната порта на града. Горният етаж беше разделен на три спални: трите сестри на Даниел си деляха голямото легло в стаята, която гледаше към задната част на къщата, майка му имаше мъничка стая само за себе си, а баща ми разполагаше с третата. Даниел живееше през повечето време при наставника си, но щеше да спи на сгъваемо легло в стаята на баща ми, когато останеше за през нощта. Следващият етаж служеше като трапезария и гостна за семейството, на приземния етаж беше магазинът на баща ми, гледащ към улицата, а отзад имаше малка кухня и помещение за миене на съдове. В двора отзад Даниел и баща ми бяха построили и покрили със сламен покрив един навес, печатарската преса щеше да бъде сглобена отново и поставена там.