Шутът на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Шутът на кралицата». Краткое содержание книги:
И трите сестри на Даниел чакаха да ни посрещнат в дневната най-горе на стълбите. С мъчително смущение помислих за изцапаните си от пътя дрехи и мръсното си лице и ръце, когато ги видях как ме оглеждат от горе до долу, а после мълчаливо хвърлят поглед една към друга.
— Ето ги моите момичета — каза майка им. — Мери, Сара и Ана.
Трите се изправиха като наредени в редица марионетки, направиха реверанс като една, и отново седнаха. В ливреята си на паж не можех да направя реверанс: поклоних им се леко и видях как очите им се разширяват.
— Ще сложа чайника — каза госпожа Карпентър.
— Ще ти помогна — каза Ана и бързо излезе от стаята. Другите две и аз се гледахме с мълчалива неприязън.
— Добре ли пътува? — попита Мери.
— Да, благодаря.
Шеметната нощ на палубата и настойчивата близост на Даниел сега ми изглеждаха много далечни.
— И сега ще се омъжиш ли за Даниел?
— Мери! Как може! — възропта сестра й.
— Не виждам защо да не питам. Беше доста дълъг годеж. И ако тя ще ни бъде снаха, имаме право да знаем.
— Това засяга само нея и Даниел.
— Този въпрос засяга всички ни.
— Да, ще се омъжа — казах, за да прекратя препирнята им.
Те обърнаха будните си любопитни лица към мен:
— Наистина — каза Мери. — Значи си напуснала двора?
— Да.
— И няма ли да се върнеш? — попита другата, Сара.
— Не — казах, като внимавах съжалението да не се прокрадне в гласа ми.
— Няма ли да ти се струва ужасно скучно тук, след живота в двора? Даниел каза, че си била компаньонка на кралицата и си прекарвала целия ден с нея.
— Предполагам, че ще помагам на баща си в магазина — казах.
И двете придобиха ужасени изражения, сякаш мисълта за работа с книги и с печатарската преса беше по-стряскаща от това, да се омъжа за Даниел и да живея с тях.
— Къде ще спите вие с Даниел? — попита Мери.
— Мери! Не те е срам!
— Ами едва ли могат да се поберат на сгъваемото легло — посочи тя благоразумно. — Не можем да искаме от майка ни да се премести. А пък ние винаги сме имали най-хубавата задна спалня.
— Ние с Даниел ще решим — казах с остра нотка в гласа. — И ако тук няма достатъчно място за нас, ще си направим собствена къща.
Мери нададе лек ужасен писък, докато майка й се качваше по стълбите.
— Какво има, дете? — запита тя.
— Хана е в къщата от няма и пет минути, а вече казва, че тя и Даниел ще живеят другаде! — възкликна Мери, почти просълзена. — Вече ни отнема Даниел! Точно както и знаех, че ще направи! Точно както казах — тя ще съсипе всичко!
Тя скочи на крака, отвори рязко вратата и изтича нагоре по стълбите, които водеха към стаята й, като остави дървената врата да се затръшне зад гърба й. Чухме изскърцването на въженото легло, когато тя се хвърли върху него.
— О, наистина! — възкликна възмутено майка й. — Това е нелепо!
Канех се да се съглася, и после видях, че ме гледа обвинително.
— Как можа да разстроиш Мери още в първия си ден? — запита настойчиво тя. — Всички знаят, че тя се разстройва лесно и обича брат си. Ще трябва да се научиш да си държиш езика, госпожице Хана. Сега живееш със семейство. Вече нямаш право да говориш като шут, каквото ти дойде на ум.
За един миг, зашеметена, не казах нищо, за да се защитя. После процедих през зъби:
— Съжалявам.
Лятото на 1556
Дълго и горещо беше това първо лято в Кале. Посрещах слънчевата светлина, сякаш бях езичница, готова да й се кланям като на божество, а когато Даниел ми каза, че бил убеден от новата теория, че земята се върти около слънцето в огромното необятно пространство, а не обратното, трябваше да призная, че и на мен това ми звучеше напълно логично, докато се разтварях като пъпка на цвете в горещината.
Разхождах се бавно по площадите и се шляех на рибарския кей, за да гледам ослепителната светлина на слънцето, която блестеше по надиплените води в пристанището. Наричаха го Le Bassin du Paradis9, и на яркото слънце това място наистина ми приличаше на рай. Винаги, когато можех, си намирах оправдание да изляза от града и да се измъкна през портите, където небрежните пазачи гледаха сновящите напред-назад граждани и идващите хора от провинцията. Разхождах се край малките зеленчукови градини извън градските стени, за да вдъхна свежия мирис на растителността в топлата пръст, и копнеех да отида по-далеч, долу до пясъчната ивица, за да видя как вълните се разбиват в брега, да прекося мочурищата, където чаплите стояха и гледаха собствените си високи отражения, и още по-нататък, където можех да видя тъмни гори на фона на яркозелените ливади.
9
Райският вир (фр.). — Бел.прев.