Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Арсиное замахна с чашата вино в ръка, тъй че питието се разля по пода, и отвърна:
— Много добре знаеш от какво се отказах заради теб, Турмс. Целия си живот подложих на риск. Но ето че настъпи време да помисля за детето си. С годините ти ставаш все по-упорит и непредвидим, а напоследък си обзет от злоба, тъй че се чудя сама на себе си — какво толкова видях в теб, та да оставя сигурността си! Ксенодот чака западен вятър, за да потегли към Регион, където го чака Скит. Възможно е още утре да задуха попътен вятър, тъй че решавай докато е време, Турмс. Аз вече съм направила своя избор. — И тя се закле, че по-скоро би ме изоставила, отколкото да ме последва в Рим. Клетвите й не струваха нищо, знаех го, но същевременно разбирах, че тя дълго е обмисляла как да постъпи. Изпаднала в още по-голяма ярост, Арсиное извика:
— От днес нататък ще спим отделно! Омръзнало ми е киселото ти лице, а варварското ти тяло ме отвращава толкова много, че направо ми идва да повърна!
Ксенодот се опита да й запуши устата, но тя го ухапа по пръста, изплю малко вино, след което се просна на ложето и заспа почти мигновено. Отнесох я в спалнята и помолих Ханна да се погрижи за нея. Бях толкова сърдит, че дори не исках да си легна в едно и също помещение с нея.
Върнах се от учтивост при Ксенодот, а той седна до мен, сложи ръката си на коляното ми и каза с присмехулен глас:
— Сам се издаде, Турмс. Ти не си никакъв сикан. Само гърците са склонни да дават клетви като твоите. Но аз няма защо да се безпокоя. Ако си беглец от Йония, спасил се от гнева на великия цар, мога да те уверя, че той не е особено отмъстителен. Услугите, които можеш да му сториш, ще струват за него много повече, отколкото грешки, извършени в миналото.
Не се съмнявах в правотата на думите му, но не можех да изневеря на решението си. Знаменията ми сочеха север, а не изток. Опитах се да му обясня това, но той продължаваше да настоява на своето, а когато разбра, че е невъзможно да ме придума, реши да ме предупреди:
— Не си струва да упорстваш толкова, Турмс. Ако имаш предвид пожара в Сарди, то запомни: никой не знае името на подпалвача, а аз изобщо нямам намерение да те издавам. Жена ти постъпи мъдро, като ми разказа за опасенията ти. Чух също, че си пиратствал по море. Тъй че си ми в ръцете, Турмс. Стига само да повикам стражите, и с теб е свършено.
О, как ненавиждах Арсиное в този миг, как ненавиждах тази, която ме беше предала тъй лекомислено! Направила го е само да ме накара да се откажа от плана си и да отплавам на изток с Ксенодот. Дълго сдържаният гняв, който се беше трупал в душата ми бликна изведнъж и аз осъзнах, че вече всичко ми е безразлично.
Отблъснах ръката на Ксенодот, която той бе сложил с прекалена интимност на коляното ми, и казах:
— Правиш се на мой приятел, но ето че прозрях мислите ти и те презирам. С какво ме плашиш? Със стражи? Аз сам ще се предам в ръцете им и нека картагенските жреци да ме одерат жив след това, а Арсиное да накажат като избягала жрица. Дъщеря й Мисме ще бъде продадена за робиня. Представям си радостта на великия цар, щом узнае за делата ти… — Помълчах малко и добавих: — Знамението ми беше дадено, еднозначно и безспорно. И Артемида в Ефес, и Афродита в Ерикс се надпреварват да ми помагат. Когато ме обиждаш, ти всъщност обиждаш богините. Ето защо съм длъжен да те предупредя да не навличаш гнева на толкова силни божества върху си. Съдбата, която не мога да избягна дори и да искам, ме води към съвсем други земи, много далече от Суза.
Ксенодот разбра, че съм непоколебим, и се опита да се сдобри с мен. Дори ми се извини за заплахите, които бе отправил срещу мен. Помоли ме все пак да обмисля още веднъж, за последен път, предложението ми, но сутринта, на свежа глава. На следващия ден Арсиное беше особено нежна и ласкава, опитвайки се да смекчи гнева ми с всички възможни средства. Но аз не се поддадох на изкушението и изобщо не я докоснах. Тогава тя отпрати Ханна в храма на богинята, за да купи всякакви неща за разкрасяване, затвори се в стаята си, а после се качи на покрива на къщата, за да изсуши косите си. Беше ги посветлила отново в златисто и бе ослепително красива, изтегнала се на ложето с разпилени по раменете къдри. Но когато косите й изсъхнаха, забелязах, че бяха придобили леко рижав неприятен цвят, и Арсиное също го забеляза. Ханна беше обвинена с много викове и крясъци, че не е съумяла да обясни на търговеца какво точно трябвало да е багрилото.
Изобщо не одобрявах желанието на Арсиное да си върне предишния вид и дори го смятах за истинска лудост, като се има предвид колко много любопитни съседи я наблюдаваха. Разбирах обаче, че и това е опит Арсиное да си върне благоразположението ми.