Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
Ситрин преброи бавно до дванайсет, в случай че по някаква причина Хлебарката реши да се върне. После излезе на улицата и затвори вратата. Вятърът духаше насреща ѝ, вдигаше прах и слама, но тя примижа и стигна до кръчмата.
— Добрутро, магистра — поздрави я кръчмарят, докато очите ѝ се нагаждаха към сумрака. — Връщате се вече?
— Така изглежда — каза тя и извади монетите от джоба си. — Ще взема каквото може да се купи с тези.
Кръчмарят взе монетите, претегли ги в шепа и каза:
— Вашите момчета не прощават на виното.
— Не е за тях — каза тя и се ухили. — Всичкото е за мен.
Той се разсмя. Този нов вид лъжа Ситрин беше открила наскоро — да изрича с усмивка голата истина, така че околните да я приемат за шега. „Не е за тях, всичкото е за мен. До зимата току-виж ме турили в пранги. Каквото и да направя ще е без значение.“
Кръчмарят се върна с две тъмни бутилки вино и бъчонка бира. Ситрин прихвана бъчонката под мишница, взе по една бутилка в ръка и изчака кръчмарят да ѝ отвори вратата. Сега вятърът ѝ духаше в гръб, тласкаше я, сякаш я подканяше да се прибере по-бързо вкъщи. Небето над нея беше синьо, прошарено с рехави бели облаци, но във въздуха миришеше на дъжд. Есента в Порте Олива имаше лоша репутация, а лятото определено беше на свършване. Някой и друг облак от време на време определено можеше да се преглътне.
Ситрин не се върна в общото помещение, а вместо това тръгна към своите стаи. Не беше лесно да изкачи тясното стълбище с бъчонката под мишница. На най-горното стъпало си фрасна лакътя в ръба на стената. Пръстите ѝ изтръпнаха от удара, но не изпусна бутилката.
Беше забравила за разлятата по пода пикня, но вече се чувстваше достатъчно добре да отвори прозореца и да изхвърли съдържанието на нощното гърне в уличката отзад. Изтърка разлятото с една мръсна долна риза, после изхвърли и нея през прозореца. Предния ден беше изяла парче мазна наденица и крайшник черен хляб. Знаеше, че трябва да е гладна, но не беше. Изу каруцарските си ботуши, отвори едната бутилка вино и се настани в леглото, опряла гръб на таблата.
Виното сладнееше, но не беше слабо. В първия миг стомахът ѝ се разбунтува, сгърчи се като риба в тиган и Ситрин взе да отпива на малки глътки, докато гаденето премине. Главата ѝ пулсираше зловещо, предвестник на много по-силна болка. Вятърът утихна за миг, потапяйки я в тишина. Някъде отдолу се чуха гласовете на двамата картадами от банковата охрана.
Жената — Енен — се засмя. Топлина и мир плъзнаха в кръвта на Ситрин. Отпи една последна дълга глътка от бутилката, обърна се и я остави на пода. Мракът зад очите ѝ беше уютен и дълбок. Подновеният рев на вятъра идваше сякаш от много далеч, мислите ѝ избиха искра и се хързулнаха. Чудати асоциации се заредиха на случаен принцип.
Обзе я усещането, че магистър Иманиел ѝ е оставил нещо за капитан Уестер. Май беше свързано с ванайските канали, които се вливали в пристанището на Порте Олива, а също с билки и подправки, заринати в сняг. Без да пресича отчетливи граници между бодрост и дрямка и между дрямка и сън, съзнанието ѝ се стопи в мрака. Времето спря, после се раздвижи отново, сритано от смътното впечатление за гневни гласове в далечината, после спря пак.
— Ставай.
Ситрин успя някак да отвори очи. Капитан Уестер стоеше на прага, скръстил ръце. Светлината беше слаба, градът тънеше в здрач под облаци.
— Ставай — повтори той. — Веднага.
— Махай се — каза Ситрин.
— Казах ти да станеш от проклетото легло!
Ситрин се надигна на лакът. Стаята се люшна.
— И какво да правя след това? — попита тя.
— Вече пропусна пет срещи — каза Маркъс. — Хората ще започнат да приказват, а започнат ли, с теб е свършено. Затова ставаш и почваш работа.
Ситрин го зяпна невярващо. В стомаха ѝ се надигна гняв.
— Няма работа — каза тя. — Свърши се. С мен се свърши. Имах своя шанс и го пропилях.
— Говорих с Кахуар Ем. Не си струва да се цупиш заради него. А сега…
— Кахуар? На кого му пука за Кахуар? — повиши глас Ситрин и седна в леглото. Не помнеше да е разливала вино по туниката си, но материята лепнеше неприятно по кожата ѝ. — Заради договора е. Включих се в състезанието и загубих. Държах света за косата, а загубих. Провалих се.
— Провалила си се?
Ситрин разпери ръце, обхвана в жест стаята, града, света. Изтъкваше очевидното. Уестер се приближи. На слабата светлина очите му изглеждаха лъскави като речни камъчета, устата му беше твърда като желязо.
— Гледала ли си как жена ти и дъщеричката ти умират в пламъци? Пред очите ти? Заради теб? — попита той. И кимна, когато тя не му отговори. — Значи има и по-лошо, нали? Жива си. И имаш работа за вършене. Ставай и се хващай със задачите.