Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
— Подслушвал си, предполагам? — каза тя, повишила глас, за да надвика шума на улицата.
— Разбира се, че не, милейди.
— О, моля те, Винсен — каза тя. — Не съм тъпа. Каква част от разговора ни чу?
След кратка пауза ловджията вдигна рамене.
— Почти всичко, милейди. Тя говореше тихо, докато ви разказваше за оплодителните си проблеми, вие пък се смеехте на коментарите относно любовницата на лорд Сонен.
— Но първата част си я чул значи. За моя съпруг и за нейния?
— Да.
— Според теб защо Фелиа се е вторачила до такава степен в общата история на Астерилхолд и Антеа? И защо все повтаряше, че са „на практика едно кралство“?
— Ако трябва да гадая, милейди, навярно защото очаква въпросният исторически епизод да се повтори.
Погледна я и от изражението му — овладяно, спокойно и сурово — Клара отсъди, че са на едно мнение. Без значение какви връзки по права и съребрена линия свързваха двете кралства, какви исторически прецеденти съществуваха и каква политика се водеше, Антеа и Астерилхолд никога нямаше да се обединят под една корона, докато Симеон и Астер са живи. А Фелиа неволно се беше издала, че смята обединението им за възможно. За вероятно дори. А всичко сочеше, че принц Астер скоро ще заживее под нейния покрив.
Логичното заключение беше, че Фелдин Маас и чуждестранните му поддръжници планират да убият принца.
— Е — каза Клара с въздишка. — Значи край на надеждите ми да ги помиря.
Ситрин
Вятър тресеше кепенците и съскаше в прозорците. Утринното слънце беше нетърпимо. Светът беше гаден, гадеше ѝ се от него. Ситрин се обърна в леглото и притисна с ръка гърлото си. Не искаше да става и определено не смяташе да ходи до Големия пазар. Подобно усилие би я убило.
Някъде в прашните кьошета на главата ѝ един гласец мърмореше тревожно. Мрънкаше, че не можела да остане в леглото. Че трябвало да слезе в кафенето, защото…
Защото…
Ситрин изпсува грозно, а после, без да отваря очи, повтори псувнята бавно и високо. Имаше уговорена среща с представител на кожарската гилдия. Трябваше да обсъдят застраховката преди корабите да излязат отново в открито море. Не оставаше много. Броени дни най-вероятно. Най-много две седмици. После трижди проклетите кораби щяха да отплават покрай брега, надпреварвайки се с края на сезона. Щяха да спрат на едно-две от северните пристанища, да договорят някоя и друга сделка и после да пуснат котва за зимата, изчаквайки корабите от Фар Сирамис да стигнат до остров Нарин и всичко да започне отначало. Цикълът се беше повтарял стотици пъти и сигурно щеше да се повтори още сто пъти по толкова, до края на света, без значение дали Ситрин ще стане от кревата.
Надигна се. Стаята беше в пълен безпорядък. Празни шишета и мехове от вино се въргаляха по пода. Нов силен повей блъсна прозорците и въздухът се раздвижи, първо в едната посока, после обратно. Направо да ти се доповръща. Стана бавно от леглото и се огледа за рокля, която да не вони на пот. По някое време през нощта явно беше ритнала цукалото, защото локвичка студена пикня попиваше необратимо в дюшемето. Единствените чисти дрехи май бяха панталоните и грозната блуза на каруцарчето Таг. Но и те щяха да свършат работа. В чантата ѝ бяха останали няколко сребърни монети и Ситрин ги пъхна в джоба на Таг.
Заслиза по стълбите и в края им се почувства почти човешки. Излезе на улицата, свърна към входа на банката и каза:
— Хлебарке.
Дребният тимзин скочи на крака и само дето не ѝ козирува.
— Магистра Ситрин. Капитан Уестер и Ярдем тъкмо излязоха да приберат вноските от пивоварната северно от стената и от двамата касапи на крайбрежната. Барт и Корисен Моут отидоха с тях. Енен спи отзад, щото беше нощна смяна, а Ахариел отиде да купи наденички и всеки момент трябва да се върне.
— Искам да ми свършиш нещо — каза Ситрин. — Иди в кафенето и кажи на онзи от кожарската гилдия, че няма да отида. Кажи му, че съм болна.
Прозрачните мембрани в очите на момчето примигнаха смутено.
— Капитан Уестер рече да стоя тук — каза то. — Енен спи и той искаше някой да е тук, в случай че…
— Аз ще остана, докато ти или някой от другите не се върнете — каза Ситрин. — Може и да се чувствам полумъртва, но все ще мога да вдигна тревога при нужда.
Хлебарката явно още се колебаеше и това подразни Ситрин.
— Аз плащам на Уестер — каза тя. — Както и на теб. Така че тръгвай.
— Д-добре, магистра.
Момчето хукна навън. Ситрин постоя на прага, вперила поглед в тъмните му крака, които се отваряха и затваряха като ножици. В края на улицата момчето отскочи от пътя на каруца, натоварена с прясно уловена риба, свърна зад ъгъла и изчезна.