Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
Най-малко от всички разбираше ситуацията Бенджамин Рот. Един следобед го срещнах случайно на щанда за козметика в един от големите търговски центрове в Конкорд.
- Щура работа - рече ми той. - Отидох да видя Хари в мотела вчера. Човек би казал, че оттеглянето на обвиненията изобщо не го радва.
- Тъжен е - обясних аз.
- Тъжен? Спечелихме и той е тъжен?
- Тъжен е, защото Нола е мъртва.
Но тя е мъртва от трийсет години.
- Сега вече е истински мъртва.
- Не разбирам какво искате да кажете, Голдман.
- Не се учудвам.
- Все едно, минах да го видя, за да му кажа да се разпореди за къщата. Свързах се със застрахователите и те ме увериха, че поемат всички разноски, но той трябва да се обърне към архитект и да реши какво иска да направи. Него това като че ли изобщо не го интересуваше. Всичко, което успя да ми каже, беше: „Заведете ме там“. Отидохме. Има още сума ти неща в тази къща, не знам дали сте забелязали. Той всичко е оставил, мебели, непокътнати предмети. Казва, че няма нужда от нищо. Останахме повече от час вътре. Един час, през който си съсипах патъците, купени за шестстотин долара. Показах му онова, което би могъл да запази, особено някои от старинните мебели. Предложих му да събори една от стените, за да разшири дневната, и му припомних, че може да съди щата за морални щети, причинени от цялата история, както и че бихме могли да претендираме за хубава кръгла сумичка. Но той дори не реагира. Предложих му да се свърже с транспортна фирма, за да пренесе всичко останало здраво в склад, казах му, че дотук е имал късмет, че не е паднал силен дъжд, нито е минал някой крадец, а той ми отговори, че нямало смисъл. Дори добави, че нямало значение даже и да го оберат, че така мебелите щели да са от полза за някого. Разбирате ли нещо, Голдман?
- Да. Къщата вече не му служи за нищо.
- За нищо ли? Как така?
- Защото няма вече кого да чака.
- Да чака? Но кого е чакал?
- Нола.
- Та Нола е мъртва!
- Именно.
Рот сви рамене.
- Всъщност - каза той аз бях прав от самото начало. Малката Келерган е била мръсница. Изчукала се е с целия град, а Хари просто е бил баламата, нежният, леко глуповат романтик, който сам се е нрецакал, като й е писал любовни писма, дори и е написал цяла книга.
Той се изсмя гадно.
Дойде ми много. С бърз жест и само с една ръка го сграбчих за яката на ризата и го притиснах до стената, събаряйки шишенца е парфюм, които се строшиха на пода, после забих свободната си ръка в гърлото му.
- Нола е променила живота на Хари! извиках. - Жертвала се е за него! Забранявам ви да повтаряте пред всички, че е била мръсница.
Той се опита да се отдръпне, но не можа. Чувах как се дави в опитите си да каже нещо. Около нас се насъбраха хора, дотичаха полицаи от охраната. Накрая го пуснах. Беше се зачервил като домат, ризата му бе раздърпана. Изговори задъхано:
- Вие... вие... Вие сте луд, Голдман! Луд сте! Луд като Куебърт! Мога да подам жалба, знаете ли?
- Правете каквото искате, Рот!
Той си тръгна бесен и когато се отдалечи, извика:
- Вие казахте, че е мръсница, Голдман! Във вашия откъс го пишеше, нали така? За всичко сте виновен вие!
Исках книгата ми да поправи злото, причинено от разпространението на откъса. Оставаше месец и половина до официалното й излизане и Рой Барнаски беше свръхвъзбуден - по няколко пъти на ден ми се обаждаше, за да сподели с мен вълнението си.
- Всичко е идеално! - възкликна той при един от разговорите ни. - Ще излезе точно навреме! Докладът на прокурора и последвалият скандал са за нас невероятен късмет, защото след три месеца са изборите за президент и тогава никой няма да прояви и най-малкия интерес към вашата книга, нито към случая. Знаете ли, информацията е безкраен поток в крайно пространство. Информационната маса е експоненциална, докато времето, което всеки от нас й отделя, е ограничено и неразтегливо. Простосмъртните й посвещават, колко, един час на ден? Двайсет минути за безплатния вестник в метрото сутрин, половин час за интернет в службата и четвърт час Си Ен Ен вечер преди сън. И за това времево пространство съществува безкрайно много материя! По света се случват купища позорни неща, но за тях не се говори, защото няма време. Не може да се говори и за Нола Келерган, и за Судан, няма време, разбирате ли. Продължителност на вниманието: петнайсет минути Си Ен Ен вечер. След това хората искат да си гледат сериала. Животът е въпрос на приоритети.