Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
- Да, всичките ви бележки! - обади се Барнаски.
- Да... Добре... Защо? - попитах.
- Бихме искали да издадем книга за книгата ви - обясни ми Сандра. - Нещо като бордови дневник, богато илюстриран. Ще има луд успех, всички, които са си купили книгата ви, ще пожелаят да притежават и дневника на книгата, и обратно. Ще видите.
Въздъхнах.
Не мислите ли, че в момента имам друго да върша, не да пиша книга за книгата, която още не съм написал?
- Още не сте я написали? - истерично изрева Барнаски. - Незабавно ви изпращам призраците!
- Никого не изпращайте! В името на Бога, оставете ме спокойно да си завърша книгата!
Телефонно съвещание № 6 - с писателите призраци
- Написахме, че когато погребва малката, Кейлъб плаче - обяви Франсоа Ланкастър.
- Как така написахме?
- Ами да, той погребва малката и плаче. Сълзите се стичат в гроба и разкапват пръстта. Красива сцена е, ще видите.
- Но по дяволите! Да не би да съм ви се молил да пишете красива сцена за Кейлъб, който погребва Нола?
- Ами... Не... Но господин Барнаски ми каза...
- Барнаски? Ало, Рой, там ли сте? Ало? Ало?
- Хм... Да, Маркъс, тук съм.
- Какви са тия истории?
- Не се нервирайте, Маркъс. Не мога да поема риска книгата да не бъде завършена навреме. Затова поисках от тях да продължат, за всеки случай. Просто предпазна мярка. Ако не ви харесат, няма да използваме текстовете им. Но представете си, че не ви стигне времето! Те ще са спасителният ни пояс!
Телефонно съвещание № 10 - с юридическия екип
- Добър ден, господин Голдман. Ричардсън на телефона, от Правния отдел. Значи, всичко проучихме и сме категорични - можете да
споменавате лични имена в книгата. Стърн, Прат, Кейлъб. Всичко, за което говорите, е цитирано в доклада на прокурора, който пък е цитиран от медиите. Железни сме, нищо не рискуваме. Няма измисляне, няма клевета, има само факти.
- Смятат също, че можете да вмъкнете сцени със секс или оргии под формата на фантазми или мечти - добави Барнаски. - Нали, Ричардсън?
- Абсолютно. Впрочем вече ви го казах. Героят ви може да мечтае, че прави секс, което ви позволява да вкарате секс в книгата, без да рискувате да ви дадат под съд.
- Да, малко повече секс, Маркъс - подхвана Барнаски. - Франсоа ми казваше оня ден, че книгата ви е много добра, но че за съжаление, й липсва малко пикантерия. По онова време тя е на петнайсет години, и Хари на трийсет и няколко! Подлютете леко coca! Caliente9, както казват в Мексико.
- Но вие сте напълно превъртели, Рой! - извиках.
- Всичко ще провалите, Голдман - въздъхна Барнаски. - Историите за свети води ненапити не интересуват никого.
Телефонно съвещание № 12 - с Рой Барнаски
- Ало, Рой?
- Какъв Рой?
- Мамо?
- Марки?
- Мамо?
- Марки? Ти ли си? Кой е Рой?
- Мамка му, сбъркал съм номера.
- Сбъркал си номера? Обажда се на майка си, казва мамка му и твърди, че бил сбъркал номера?
- Не исках да кажа това, мамо. Просто трябваше да се обадя на Рой Барнаски и машинално съм набрал вашия номер. В момента мислите ми са другаде.
Обажда се на майка си, защото мислите му са другаде... От хубаво по-хубаво. Давате живот и какво получавате в замяна? Нищо.
- Съжалявам, мамо. Целуни татко. Ще ти звънна.
- Чакай малко!
- Какво?
- Нямаш ли поне минутка за бедната си майка? Значи, майка ти, която е направила от теб такъв хубав и велик писател, не заслужава да й отделиш от времето си няколко секунди? Спомняш ли си малкия Джереми Джонсън?
- Джереми? Да, заедно ходехме на училище. Защо ми говориш за него?
- Майка му беше починала. Спомняш ли си? Е, не мислиш ли, че той би искал да вдигне телефона и да поговори с милата си майчица, която е на небето с ангелите? Няма телефонна линия с небето, Марки, но има с Монтклеър! Опитай се да си спомняш това от време на време.
- Джереми Джонсън? Ама майка му не беше починала! Той така разправяше, защото тя имаше мъх по бузите, който много приличаше на брада, и всички деца му се подиграваха. Затова казваше, че майка му е умряла, а онази жена му е бавачка.
- Какво? Брадатата бавачка на Джонсън му е била майка?
- Да, мамо.
Чух майка ми да вика баща ми. „Нелсън, бързо ела, ако обичаш. Има един plotke10, който непременно трябва да ти кажа. Брадатата жена у Джонсънови е била майката! Как така си знаел? И защо не си ми казал?
- Мамо, трябва да затварям. Имам телефонна среща.
- Какво пък е това, телефонна среща?