Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
— Имаш право — каза Томаш. — Но ако е така, защо не са я взривили вече? Какво чакат?
Американката сви рамене.
— Beats me.143
Тед, който продължаваше да следи движението, им направи знак да замълчат.
— Ето го!
Включи мотора и изчака зелената кола да се приближи. Когато Ахмед мина, потегли и се нареди зад него, умишлено пропускайки една кола между тях като предохранителна мярка.
— Sierra One в движение — съобщи той по микрофона.
— Прието, Serra One — отговориха от колата, която до този момент следваше плътно понтиака. — Sierra Five задминава Fireball, за да го изчака на 30-а западна.
Едва бяха приключили разговора, когато другата кола се престрои на лентата на градския транспорт и на скорост задмина мудната колона от автомобили по посока на Манхатън. Томаш почти му завидя, тъй като потокът от коли едва помръдваше на входа на тунела. Придвижването се оказа още по-бавно, отколкото си го представяше, с безкрайна върволица от коли, които ту даваха газ, ту удряха спирачки.
Най-сетне, напредвайки метър по метър, автомобилите на Ахмед и Тед прекосиха тунела „Линкълн“ и излязоха в Манхатън. Португалецът си погледна часовника — само този кратък участък, между Ню Джърси и острова, им беше отнел тридесет минути.
— Страшно задръстване — установи Томаш. — Винаги ли е така?
— Трафикът в Манхатън винаги е натоварен — отговори Тед. — Но днес положението се утежнява от мерките за сигурност.
Десният мигач на понтиака светна ненадейно и колата зави в заявената посока. Тед влезе в запазената за градския транспорт лента и задмина автомобила пред него, престроявайки се зад Ахмед. Понтиакът се шмугна из плетеницата от улички, избягвайки натовареното движение, и пое из Манхатън в източна посока, следван от хората на ФБР.
След четири пресечки зелената кола зави към някакъв тунел и изчезна от полезрението им. Пътуващите в колата на ФБР видяха знак за паркинг.
— Стоп! — нареди Тед по микрофона. — Близо сме.
Заповедта се отнасяше за автомобилите на ФБР, които идваха след тях. Но самият Тед дори не намали, а продължи напред, за да не буди подозрения у Ахмед, в случай че проверява за опашка.
Трррр.
— Sierra One, какво става?
— Fireball влезе в паркинг — поясни Тед, спирайки малко по-нататък. — Sierra Two и Sierra Three, останете по места. Sierra Four и Sierra Five, проверете за други изходи на този паркинг. Внимание, Sierra One ще остане само с един човек. Аз и моите гости ставаме Foxtrot One.
— Защо, Sierra One?
— Fireball може да премине към вариант Foxtrot.
— Прието.
По даден знак на Тед, Ребека и Томаш изскочиха от колата и тръгнаха по тротоара към паркинга.
— Какво значи това, че Fireball може да премине към Foxtrot? — попита Томаш, който проявяваше жив интерес към всякакви кодове. — Какво означава Foxtrot?
— Има голяма вероятност Fireball да излезе от колата — отвърна човекът на ФБР. — Foxtrot ще рече пешеходец. Не забравяйте, че нашият човек влезе в паркинг. Обикновено правим това, за да паркираме колата, нали?
Влязоха в паркинга със спокоен ход, следейки внимателно всяко движение. Претърсиха първото ниво, без да открият нищо особено. Спуснаха се по стълбището към второто ниво, но дочуха нечии стъпки долу и се отдръпнаха зад една колона.
Мъж с дънки и зелена риза се появи на стълбището и се отправи към изхода.
— Той е! — позна го Томаш.
Веднага щом Ахмед напусна очертанията на паркинга и излезе на улицата, тримата го последваха на приемливо разстояние, потънали в най-безобидния разговор, който можаха да измислят. Мюсюлманинът вървеше на петдесетина метра пред тях. Походката му бе леко скована, може би от напрежение.
— Намираме се близо до Port Authority — установи Тед, взрян в голямата автогара недалеч от тях.
Томаш не обърна внимание на казаното. Той не изпускаше от поглед бившия си студент.
143
Нямам представа; кой знае (англ.). — Б.р.