Смъртоносно бяло
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Корморан Страйк (bg) #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0382-7
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносно бяло». Краткое содержание книги:
– Доколкото знаем, Рафаел не е бил на Ебъри Стрийт напоследък, нито е поддържал отношения с Кинвара, та да знае какви хапчета пие тя, макар че е възможно баща му да ги е споменал – каза Робин. – Ако съдим само според възможността, семейство Уин и Аамир като че отпадат. И в случай че приемем хипотезата за чистачката, Джими и Флик застават на първо място в списъка ни със заподозрени.
Страйк изпусна въздишка и затвори очи.
– Да му се не види – промърмори и прекара ръка през лицето си. – Въртя, суча и все се връщам към мотива.
Отвори очи, загаси фаса си в чинията и веднага запали нова цигара.
– Не съм учуден, че MI5 са заинтересовани, защото тук няма очевидна изгода. Оливър беше прав, обикновено изнудвачите не убиват жертвите си, случва се обратното. Омраза е живописна идея, но такова убийство се извършва с удар с чук или с лампа в главата, не с дълго планирана имитация на самоубийство. Ако е било убийство, по-скоро напомня клинична екзекуция, в която всяка подробност е предварително обмислена. Защо? Какво получава от това убиецът? Което ме кара да се запитам: защо точно тогава? Защо Чизъл е умрял тогава? Със сигурност в интерес на Флик и Джими е било Чизъл да остане жив, докато не се сдобият с доказателства, които да го принудят да им даде исканите пари. Същото е и с Рафаел: той е бил изключен от завещанието, но отношенията с баща му са показвали признаци на подобрение. В негов интерес е било баща му да остане жив. Само че Чизъл прикрито е заплашил Аамир с изобличаване за нещо неконкретизирано, но вероятно от сексуален характер предвид цитата от Катул, и наскоро се е сдобил с информация за нередности около фондацията на семейство Уин. Да не забравяме, че Герайнт Уин не е истински изнудвач: той не е искал пари, искал е напускането на Чизъл от поста и опозоряването му. Извън сферата на възможното ли е Уин или Малик да са прибегнали към различно отмъщение, като са осъзнали, че първоначалният план е пропаднал?
Страйк дръпна силно от цигарата си и въздъхна.
– Пропускаме нещо, Робин. Нещо, което връзва всичко това заедно.
– А може би то не се връзва – каза Робин. – Такъв е животът, нали? Имаме група хора, всеки от които си носи своя товар от премеждия и тайни. Някои са имали причина да не харесват Чизъл, да изпитват неприязън дори, но това не дава очевидно обяснение. Част от нещата със сигурност нямат връзка.
– Все още има нещо, което не знаем.
– Има много, което не знаем...
– Не, нещо голямо, нещо... фундаментално. Мога да го подуша. Почти се показва. Защо Чизъл е казал, че ще има още работа за нас, след като се разправи с Уин и Найт?
– Не знам – отвърна Робин.
– „Един по един се препъват“ – цитира Страйк. – Кой се е препънал?
– Герайнт Уин. Току-що го бях осведомила за липсващите пари от фондацията.
– Чизъл е бил на телефона и се е опитвал да открие щипка за банкноти, така каза ти. Принадлежала на Фреди.
– Точно така.
– Фреди – повтори Страйк и почеса брадичката си.
За момент се пренесе назад в общата телевизионна стая на германската военна болница с телевизора с изключен звук в единия ъгъл и бройки „Армейски времена“ върху ниска масичка. Младият лейтенант, станал свидетел на смъртта на Фреди Чизъл, седеше там сам, когато Страйк го откри, прикован към инвалидна количка, все още със заседнал в гръбначния стълб куршум, изстрелян от талибан.
– ...конвоят спря, майор Чизъл ми нареди да сляза и да проверя какво става. Казах му, че виждам движение по хребета. Той викна да изпълня заповедта му. Не бях изминал повече от няколко крачки, когато бях прострелян в гърба. Последното, което помня, бе как той ми крещеше от камиона. И после снайперистът отнесе горната половина на главата му.
Лейтенантът бе помолил Страйк за цигара. Не биваше да пуши, но Страйк му даде пълния дополовина пакет, който имаше у себе си.
– Чизъл беше леке – заключи младият мъж в инвалидна количка.
В представата си Страйк виждаше високия рус Фреди Чизъл да върви по селски път в компанията на Джими Найт и приятелите му. Виждаше го в костюм на фехтовчик, наблюдаван от унилата Рианон Уин, която вече вероятно бе спохождана от мисли за самоубийство.
Антипатичен на войниците си, прославян от баща си: възможно ли бе Фреди да е онова, което Страйк търсеше, елементът, обвързващ всичко заедно, контактът между двамата изнудвачи и историята с удушеното дете? Но идеята се разсея още докато я обмисляше и отделните нишки в разследването отново щръкнаха упорито със свободни краища.