Кръвно отмъщение

Нина кимна. Тя не се чувстваше много добре в областта на романтичните идеали, но искрената прямота на това момче изкупваше всичко. Все повече го харесваше.

— Какво знаете за капана?

— Взеха ни инициативата — обясни Серьожа. — Делото беше оглавено от някакъв бивш чекист и Александър Борисович е убеден, че той е човек от „Народна воля“. Но ще се опитам да разбера подробностите на предстоящата операция.

— Трябва непременно да свърша с това — въздъхна Нина. — Разбирате ли ме, Серьожа? Те нямат право да живеят.

— Доколкото разбирам — каза Серьожа, — те няма да живеят при всички положения.

— Как така? — учуди се Нина.

— Онзи човек — каза Серьожа, — по чието указание са действали в Краснодар, сега заема висок пост. Той ще направи всичко възможно, за да ги убие. Съществува версия, че цялата операция е замислена, за да бъдат убити двамата, а вината — прехвърлена върху Бейби.

— Чакайте, Серьожа — смаяно го прекъсна Нина. — Какъв човек? Нима зад това убийство е имало нещо повече от онова недоразумение с дискетата?

— Това е само хипотеза — каза Серьожа.

— За кого става дума?

Серьожа помълча, дъвчейки дъвката си, и накрая каза:

— За вашия приятел Соснов.

— За Вадим? — удиви се Нина и веднага категорично заяви: — Това е невъзможно. Сбъркали сте.

— Може и да сме сбъркали — каза Серьожа. — Бихте ли ми разказали какво е станало в деня преди убийството. Той идвал ли е у вас?

— Това не беше предишният ден — спомни си Нина. — Преди три дни, може би дори повече. Вадим беше в града по някакви свои работи, за които не знаех нищо. Едно време беше влюбен в мен, но се ожени за друга, по-изгодна партия, и дълго време не поддържахме близки отношения. А сега ми се обади, разговаряше с мен като стар приятел и ми се прииска да го видя.

— Мъжът ви беше ли си вкъщи?

— Да. Никога не съм крила нищо от Коля. Само веднъж скрих дискетата и ето какво стана… — Тя стисна устни.

— Извинете, че ви карам да си спомняте тези тежки събития — каза Серьожа, — но това е много важно. Как се държеше Соснов към мъжа ви?

Нина се замисли.

— Не много добре. Даже ми се стори, че се опитва да изкара Коля глупак, задаваше му някакви провокационни въпроси, подиграваше се. Но Коля беше много спокоен човек. — Тя се усмихна. — Той не се хвана. Така се гордеех с него!

— Но, Нина, излиза, че вие сте го ядосали — каза Серьожа.

— Вадим? Не, той не изглеждаше ядосан.

— Как ви предаде дискетата?

— Коля отиде в кухнята да види чайника. Тогава Вадим ми бутна тъпата дискета и шепнешком ме помоли да я пазя, без да казвам нищо на никого.

— И вие се съгласихте? Веднага?

— Да — кимна Нина. — После дойде Коля и седнахме да пием чай. Не придавах значение на това, мислех го за преувеличение от страна на Вадим, който иска да се изфука с опасностите на работата си. А после той се обади и ме помоли да занеса дискетата на гарата вечерта, когато заминаваше за Москва. Умоляваше ме да не казвам нищо на Коля и реших, че така е редно. Аз самата разиграх тази сцена със забравените продукти и настоях да се върна.