Кръвно отмъщение

— Също не е чак толкова зле, като се замисли човек. Майорът, който ни изпрати със заповед, отдавна вече е покойник, така че винаги мога да се позова на неговото своеволие. Е, ще си получа десетака и какво от това?

— За убийството на малолетни деца — десетак? — усмихна се Грязнов.

— Престани с тези деца бе! — кресна Чекалин. — Никой не е искал да ги убива, не разбираш ли?

— Достатъчно — намесих се аз. — Дали си искал, или не, ще реши съдът, не ние. Нашата работа е да установим кой мръсник ви е насъскал срещу капитана и с каква цел.

— А това вече е друг вид разговор — весело подхвърли Чекалин. — Бих искал да знам какво можете да ми предложите?

— Дръж се сериозно, Чекалин — опитвах се да говоря колкото е възможно по-убедително. — Твоят голям човек още нищо не знае за ареста ти, но какво ще стане, когато научи?

— Тогава именно ще започне истинският пазарлък — уверено парира Чекалин.

— Или телената примка в тоалетната на затвора — възразих аз.

Той ми хвърли бърз поглед, от който разбрах, че и този вариант не представлява новост за него.

— Надявам се на вас, момчета — каза той. — Щом успяхте да ме докарате чак от Иран, значи много ви трябвам.

— И ние на тебе — каза Грязнов. — Имай предвид, глупако, че може и да се договорим с големия ти човек.

Той уморено потърка очи, примига и попита:

— Е, и какво искате от мен?

— Името на твоя големец — отвърна Грязнов.

— По този въпрос няма смисъл от бързане — каза Чекалин.

— Гледай да не стане късно — подхвърли Грязнов.

Чекалин се усмихна криво.

— Абе какво се хванахте за мен още на първия разпит? Оставете ме да се запозная с обстановката, да свикна, да си поприказвам със съкилийниците. С две думи, хайде към Москва, момчета.

Грязнов ме погледна унило и аз кимнах.

— Ще отида да наредя за кола с конвой.

Той излезе, а Чекалин промълви след него:

— А така.

— Значи няма да ни кажеш името? — попитах аз.

— Няма — поклати глава. — Сами се опитайте да отгатнете.

— Голяма работа, биномът на Нютон — изсумтях презрително. — Няма кой знае какво за отгатване. Соснов Вадим Сергеевич.

Той бавно дръпна от цигарата, пусна тънка струйка дим, усмихна се и попита:

— Други варианти имате ли?

— Играта ти, Жорик, е съшита с бели конци — уверено му отвърнах аз. — Сега просто ще те оставим на уплашената реакция на господин Соснов и няма да се налага нищо да доказваме, представяме и убеждаваме. Ти ще си получиш своето, а той — неговото.