Кръвно отмъщение
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #6
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Георгий Мокеевич Марков
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кръвно отмъщение». Краткое содержание книги:
Меркулов се почеса по носа, протегна се в креслото и предложи:
— Казвай, Саша.
Той пристъпваше към предишната си работа.
52.
Вилата на Серьожа се намираше във Владимирска област и представляваше невзрачна къщичка, скована от подръчни материали, на мизерен парцел. Наоколо имаше още стотици такива къщи, където се суетяха хора, опитващи се да уловят радостта от благодатното градинарство и овощарство през кратките почивни дни. Когато Нина пристигна, Серьожа също копаеше лехата чевръсто и умело. Тя спря колата и известно време го наблюдаваше, изпитвайки неподправена радост.
Приличаше на сюжет от телевизионен сериал — в момента, в който трескаво обмисляше как да се отърве от неочакваното усложнение, този високомерен очилатко изведнъж й се обясни в любов. И най-важното, тя му повярва веднага. Не разсъждаваше, а просто усети нещо сгряващо в сърцето си и й стана светло и радостно. Както след дълго облачно време изведнъж грейва слънце. А той се беше влюбил в нея, без да е виждал лицето й. Е, не е ли странно?
Разбира се, тя е по-възрастна, не е фотомодел, а и животът й като че ли наближаваше края си и между тях не може да има нищо, но въпреки това светът наоколо стана много по-приятен. Тя се надсмиваше над самата себе си, определено чувствайки вълнение при мисълта за този странен младеж, и все пак дойде при него тук, на сто и повече километра от Москва по лоши пътища, защото засега беше опасно да се срещат по-близо.
Тя затвори вратата на колата и Серьожа вдигна глава. На лицето му се мярна тържествуваща радост, но той бързо се овладя. Спокойно заби лопатата в земята, изтръска се и тръгна към нея, движейки челюстта си в процеса на дъвчене. Това не го загрозяваше.
— Едва ви открих — съобщи Нина и си сложи черните очила. — Как се добирате дотук?
— Здравейте — каза той и й подаде ръка.
Тя я стисна и почувства у него някаква нервна тръпка.
— Да не ви прекъсвам работата? — попита тя.
— О, престанете — помоли я той. — Много добре знаете, че дойдох тук само за да се видя с вас. Заповядайте в къщата.
Къщата беше малка, но уютна, с обширна веранда и малка стаичка. Тя излезе на верандата и седна в плетеното кресло. Сергей стоеше до нея и сумтеше, защото устата му бе заета с дъвката.
— Хубаво е у вас — каза Нина, колкото да не мълчи.
— Да — каза Серьожа и седна на дивана до стената. — Има и река. Ако ви се прииска, можете да се изкъпете.
— Та как се добирате дотук? — попита Нина.
— С автобус от теснолинейката — каза Серьожа. — А вие бързо ни намерихте.
— Аз съм милиционер — каза Нина.
Серьожа кимна и се усмихна.
— Изглеждате прекрасно — каза той. — Извинете ме, Нина, но това наистина ми е приятно.
— Спомням си — подсмихна се Нина, — нали очаквахте кикимора.
— Свидетелските показания не бяха във ваша полза — забеляза Серьожа.
— Доколкото ми е известно — каза Нина, — свидетелските показания трябваше да говорят за мъж.
— Точно затова очаквах кикимора — усмихна се Серьожа.
Нина извади пакет цигари и запалка.
— Ще позволите ли?
Той кимна и попита:
— Отдавна ли пушите?
— Всъщност не пуша — каза Нина. — Това е част от церемонията, един вид малък театър. А защо питате?
— Защото си мислех за вас — каза Серьожа. — В моето въображение вие не пушехте.
Не можеше да му каже, че към цигарите я беше свикнал незабравимият Жерар, мътните го взели. Толкова обичаше да пуши в леглото. Тя се усмихна виновно и скри цигарите и запалката.
— Добре, няма да пуша. Какво още предполагате за мен?
— Останалото са предимно черти на характера — каза Серьожа. — Голяма част изчислих според начините на извършване на престъпленията, но главното си го въобразих сам. Знаете ли, в много отношения съм познал.
Нина кимна.
— Защо ме поканихте тук? — попита тя сдържано.
— За да говоря с вас спокойно — каза Серьожа. — Признайте, боите ли се от мен дори съвсем малко?
— Не — каза Нина. — Вярвам ви.
— Благодаря — каза Серьожа. — Сега за вас настъпват тежки дни и съм щастлив да се окажа до вас именно в този момент.