Кръвно отмъщение
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #6
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Георгий Мокеевич Марков
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кръвно отмъщение». Краткое содержание книги:
— Той на гарата ли ви чакаше?
— Да, на перона. — Тя изведнъж се усмихна криво. — Знаете ли, кой знае защо той се надяваше, че ще тръгна с него. Имаше билет за мен. Толкова е странно!
— Не е толкова странно, ако предположим, че той е скроил цялата работа с дискетата, за да насъска срещу мъжа ви садистите от КГБ — каза Серьожа.
Нина решително поклати глава.
— Не, не вярвам.
— Но той е знаел, че ще сте извън града?
— Да, бях му споменала.
— А сега си спомнете — настоя Серьожа. — Кога помоли да му донесете дискетата, преди да научи, или след това?
Нина започна да си припомня и изведнъж, изстивайки от ужас, ясно си спомни как отначало му каза по телефона, че ще заминават извън града, а след известно време той й се обади и поиска да му занесе дискетата на гарата.
— Това няма значение — смънка тя.
— Има — въздъхна Серьожа. — Защото главният убиец е бил именно той, столичният чиновник, който с раздразнение открива, че любимата му няма намерение да се хвърля в прегръдките му.
— Въобразявате ли си, или го изчислихте на компютъра си? — насмешливо попита Нина.
— Не го ли смятате за виновен? — учуди се Серьожа.
— Докато не ми представите убедителни доказателства — упорито каза Нина.
— Какво ви става! — възкликна Серьожа. — Убивали сте хора само за това, че са присъствали на убийството!
— Успокойте се — студено каза Нина. — Защо така настойчиво ме убеждавате да убия Соснов? Кой има такава спешна нужда от това, а?
Серьожа въздъхна дълбоко и тъжно.
— Само недейте да ме подозирате — каза той. — Така се сродих със замислите на Бейби, че неволно започнах да мисля вместо него. Разбира се, вие трябва сама да решите как да постъпите с вашия познат.
— Мога да се срещна с него — предложи Нина. — Мога да го направя във всеки един момент и това ще ми даде възможност да се ориентирам… Но ако действително е така?
— То какво? — попита Серьожа.
Нина поклати глава.
— Това е ужасно.
— Прекрасно — каза Серьожа. — Така и ще направите. Само, моля ви, не тази вечер. Бих искал да прекарате тази вечер тук с мен.
Нина свали очилата си и потърка очи.
— Наговорихте толкова глупости — каза тя.
— Млъквам. — Серьожа си запуши устата с ръка.
Нина се усмихна.
— Като истински верен оръженосец, нали?
Серьожа покорно кимна.
— Тогава ми пригответе нещо за ядене — помоли Нина. — От най-ранно утро не съм сложила троха в уста.
— Няма проблеми — скочи Серьожа и се зае да приготвя храната на електрическия котлон до тях.
Нина се облегна назад в креслото, докато го наблюдаваше. Тя пропъждаше мислите за Вадим като неприятни и неуместни, искаше й се да се отпусне, да се отдалечи от многото си проблеми, просто да послуша шумоленето на листата. Прав беше очилаткото с дъвката, беше чудовищно самотна.
Когато масата бе сложена и сред нея се разположи тиганът с яйца на очи, гъсто посипани със зелен лук, Нина се сети:
— А сега, господин оръженосец, идете до колата ми и донесете огромната чанта от задната седалка. В наше време се смята за прилично да ходиш на гости със собствено угощение.
Той не понечи да спори, отиде и донесе чантата, откъдето Нина извади още немалко всякакви деликатеси, включително и бутилка добро италианско вино. Серьожа приветства всичко това с радостно възклицание и закуската им мина весело и приятно.
А после, когато се настаниха в плетените кресла на тревата под сянката на дърветата, Серьожа изведнъж я погледна проникновено и каза:
— Нина, искате ли да ми станете жена?
Нина се усмихна мечтателно и отвърна:
— Засега не.
— Така си и мислех — отбеляза Серьожа с горчивина и Нина се разсмя.
53.
Още във вторник Меркулов съобщи, че в президентската комисия е разработен план за залавянето на Бейби. Още не знаеше същността му, но твърдеше, че Рогозин е избрал прост начин. Така твърдяха приятелите му от комисията.
Генералният прокурор, макар и доста зает с правителствени и парламентарни задачи, все пак намери време да обърне внимание на състоянието на нещата със СНС и да проведе на тази тема малко съвещание, където главен докладчик бе Меркулов. Там научихме, че за противодействие на „Народна съвест“ вече са хвърлени огромни пари и смятат да похарчат още толкова. Операциите срещу „Народния съд“ се провеждаха в най-различни райони на страната, дори и там, където изобщо не бяха чували за съществуването на „Народно-кагебистката съвест“. Чиновниците обикновено посрещат с радост създаването на комисии, комитети и прочие бюрократични органи, но в случая бяха проявили особен ентусиазъм, тъй като парите бяха от президентския фонд и не подлежаха на отчет. Инициативата потъна, както и предполагаше Меркулов, в блатото на бюрократичното равнодушие. Болшинството присъстващи чиновници се отнесоха към тези изводи с пълно разбиране и приеха за сведение, че борбата с престъпния СНС се връща в предишните правоохранителни структури. Въпреки нашето с Меркулов мнение участниците в съвещанието посрещнаха с голямо облекчение съобщението, че прословутата президентска комисия ни е взела инициативата. Всички те, както ми се стори, бяха тайно убедени в неизбежния провал на предстоящата операция по залавянето на Бейби и се радваха да свалят от Генералната прокуратура отговорността за това мероприятие. Разбрах, че за тях Бейби е митична фигура, която биха искали да забравят колкото е възможно по-скоро. Но в крайна сметка стигнаха до решението да не се отслабва надзорът над действията на „неконституционния орган“ и упълномощиха Меркулов да използва групата ми за тази цел.