Кръвно отмъщение

Веднага отидохме да се обадим на Рогозин, намерихме го след третия опит и официално му съобщихме, че Генералният прокурор на Руската федерация настоява за надзор над действията на тяхната оперативна група.

— Ние и не смятаме да крием нещо — заяви леко раздразнено Рогозин. — Операцията е в стадий на разработване и ако желаете да включите свои специалисти, ще ги приемем без възражения.

Хванах се за думите му и веднага им пратих Серьожа Семенихин със задачата да запомни всичко, за да може да ми го преразкаже после. Серьожа само изсумтя в отговор, компютърното му мислене не беше способно да забравя вложената информация.

Предишната вечер, в неделя, докато гледах телевизия в топла семейна атмосфера, по новините имаше репортаж за завръщането на делегацията на Върховния съвет от Женева, където били обсъждани някакви важни въпроси. Делегацията бе водена от Вадим Сергеевич Соснов и докато слушах уверената му реч, чувствах как ме раздират съмнения. Този интелигентен и посвоему обаятелен човек ми харесваше и не можех да си го представя в ролята, която му отреждаше нашият сценарий. В понеделник сутринта се свързах със симпатичната му секретарка, която така и не можа да си спомни кой съм, и си изпросих делови разговор. Записаха ме за вторник следобед и сега можех да отида на решаващата среща.

— Дали да не дойда с теб — замислено предложи Меркулов.

— Представяш ли си как ще изглежда — казах аз. — Натиска се следовател, а пристига заместник-генералният? И освен това насаме с мен може и да се разприказва, а ако сме двама, ще се обгърне в непробиваема броня.