Кръвно отмъщение

— Ще видим — казах аз. — Трябва окончателно да се уверим дали не ни го подставят умишлено. С две думи, както правилно забеляза гражданинът Чекалин, хайде към Москва, началник.

Качихме се в колата и потеглихме обратно.

— Има само един начин да се справим с твоя депутат — проговори Грязнов по пътя, като че ли идваше на себе си. — Да пуснем Бейби срещу него.

— И аз това си мисля — казах аз.

Задминахме специалния автомобил още в самото начало, а в Москва пристигнахме със значителна преднина. Грязнов нареди Чекалин да бъде изпратен в Бутирка, а двамата с него се отбихме в кабинета ми, за да продължим мозъчната атака. Клиентите ни нямаха намерение да откровеничат и трябваше да решим как да се държим с тях в бъдеще. Най-после бяха назрели всички условия за капана срещу Бейби.

Когато влязохме в кабинета ми, там вече бяха полковник Рогозин заедно с някакъв невзрачен тип и Костя Меркулов, когото въобще не очаквах да видя тук. Съдейки по външния му вид, Костя не беше в най-добрата си форма.

— Господин Рогозин — приветливо произнесох аз. — Константин Дмитриевич? На какво дължа посещението?

Грязнов веднага разбра, че от мозъчната атака нищо няма да излезе, и ми каза:

— Добре, Саша, аз ще тръгвам…

— Не, не, ще ви помоля да останете, господин майор — каза Рогозин и пъргаво стана на крака. — Както разбирате, сега проблемът ни е общ. Къде е арестуваният Чекалин?

Грязнов ме погледна учудено и попита:

— Саша, кой е това?

— Това е Александър Александрович Рогозин — казах аз. — Експерт от Върховния съвет. Разказвал съм ти за комитета по законността и реда.

— А — каза Грязнов. — Тогава не разбирам, господин Рогозин, какво всъщност ви интересува?

— Арестували сте особено опасния престъпник Чекалин — сдържано каза Рогозин. — В нашата операция на този престъпник е отредено особено важно място. Бих искал да го взема.

— Извинете, а кого представяте в момента? — попитах направо. — Нима Върховният съвет провежда оперативни мероприятия?

— В дадения случай не представям Върховния съвет — каза Рогозин с достойнство. — Сега представям президентската комисия, противостояща на антидържавната дейност на тъй наречения „Съд на Народната съвест“. Вашият началник, Константин Дмитриевич Меркулов, може да потвърди, че на нашата комисия е възложено провеждането на оперативни акции, и именно дадената операция е възложена на мен. С мен е ръководителят на отряда със специално предназначение подполковник Свишчов.

— Да, потвърждавам — каза Костя, без да вдига глава.

— Надявам се, че нашето ръководство е уведомено за инициативите ви? — попитах аз.

— Моля ви, Александър Борисович — усмихна се криво Рогозин. — Нима Константин Дмитриевич не представя тук вашето ръководство?

Всичко това е някак неочаквано — казах аз.