Кралят на петрола

— Не. Та нали ми взеха чека и се канят да отидат до Сан Франциско, за да го осребрят.

— Ако нямате друга причина да ги преследвате, оставете ги тогава на мира.

— Тъй ли? Такъв съвет ли ми давате? Откъде ви хрумна подобна мисъл?

— Имам ей това основание. Я вижте какво ще ви покажа! Той измъкна някаква хартия от джоба си и я подаде на Ролинс. Щом банкерът й хвърли един поглед, радостно изненадан извика:

— Сър, та това е моят подпис, моят чек, който мислех, че е в ръцете на Гринли!

— Както виждате, сте се лъгали. Чекът не е вече у него.

— Така е, наистина е така. Е, сега всичко е наред. Няма защо да се страхувам, че ще изгубя тази сума. А всички останали разходи, направени досега, просто ще отпиша от сметката.

После накараха Волф да разкаже как се е добрал до чека. С кратки думи той изпълни това желание. А когато спомена, че Гринли, Бътлър и Полър са обърнали конете си и отново идват насам, Сам Хокинс попита:

— Мистър Волф, да не би тези типове да са тръгнали по петите ти?

— Естествено искат да издебнат някой удобен случай, когато се отдалеча от другите, за да ме нападнат и да си върнат документа.

— Така е, и аз тъй си представям нещата. Но не само че няма да успеят, ами ще ни паднат в ръцете.

— Да се надяваме.

— А после няма много-много да се церемоним с тях. Поне в едно съм сигурен, че няма пак да ни избягат. Къде сте се разположили на лагер?

— На около четвърт час път оттук надолу по реката на отсрещния й бряг.

— Мислиш ли, че тримата са вече близо по петите ви?

— Не. Те са могли да следват дирите ни, само докато е било светло, но после са се принудили да чакат. Значи сме спечелили значителна преднина.

— Добре, значи утре ще ги заловим.

— А може и да не е утре!

— Защо?

— Защото сигурно ще се наложи да се разправяме с нихорасите.

— Хмм, вярно. Много ми се иска да знам какво ли ще предприемат тези негодници, щом стигнат до предишния ви бивак и видят, че птичките, които са имали намерение да уловят, са излетели.

— Лесно може да си представи човек.

— Смяташ ли? Аз не мисля така.

— Естествено те ще прехвърлят реката и ще тръгнат по следите ни.

— Не вярвам Мокаши да излезе толкова глупав.

— Глупав? Защо наричаш подобна стъпка глупост?

— Защото по численост далеч ги превъзхождате. Той води със себе си триста воини и сигурно ще изпрати напред съгледвачи да наблюдават лагера ви. Щом забележат, че сте го напуснали, те ще влязат с конете си в него, ще огледат подробно целия терен и тогава ще трябва направо да са слепи, за да не видят, че имате два пъти повече мъже от тях. Ще отнесат това известие на вожда и той ще се окаже достатъчно предпазлив, за да не ви нападне.

— И какво смяташ, че ще направи? Ще се откаже ли?

— Не. Той ще се оттегли и незабавно ще изпрати бързи вестоносци до селото си, които ще трябва да доведат подкрепления. Ще нападне едва когато пристигне помощта.