Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие приключения » Кралят на петрола
Кралят на петрола - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кралят на петрола

Электронная книга - «Кралят на петрола». Краткое содержание книги:

Кралят на петрола — това е мошеник, който иска да вземе парите на един банкер. Винету и Олд Шетърхенд попадат на неговите следи. Техни спътници са прочутите уестмани: Хобъл Франк, Леля Дрол и веселия «Детелинов лист» — Сам Хокинс, Дик Стоун и Уил Паркър.
1 ... 162 163 164 165 166 167 168 169 170 ... 210
Перейти на страницу:

Естествено колоната тръгна по десния бряг срещу течението на реката, защото навахите повярваха в думите на Краля на петрола, че нихорасите трябва да се търсят именно там. Когато слънцето клонеше вече на заник, се появи съгледвачът и съобщи, че тримата бели действително са се върнали и следвали навахите по петите. Тъй като успяха да научат намеренията на бледоликите, индианците нямаше защо да се страхуват от тях.

Продължиха да яздят през цялата вечер и спряха едва към полунощ, понеже според съвършено погрешните си представи смятаха, че всеки миг е възможно да се натъкнат на нихорасите. Разположиха се на лагер, но не запалиха огън, защото той можеше да ги издаде.

Отначало възнамеряваха да поставят няколко стражи в посоката, откъдето бяха пристигнали, за да попречат на тримата бели да се приближат до бивака им, но Волф, който единствено ги интересуваше, разубеди навахите, като им обясни, че това е излишно. Със сигурност можеше да се очаква, че Бътлър, Полър и Гринли нямаше да се появят, защото в тъмнината им бе невъзможно да проследят дирите на индианците. Луната щеше да изгрее доста по-късно.

Изпратиха няколко поста напред, защото това го изискваше всеобщата безопасност. Издигнаха шатрата на вожда, за да може бялата му жена да спи в нея. Тя легна върху одеялата, но от грижи и тревоги по сина си не можа да намери покой. Въздухът в шатрата бе толкова задушен, че след известно време тя стана и излезе навън.

Луната се беше издигнала над крайбрежните дървета и отразяваше лика си във водите на тясната, но доста дълбока река. Наоколо цареше пълна тишина. Само понякога изпръхтяваше кон или пък шибваше с опашка, за да прогони комарите, които гъмжаха край реката. Иначе не се долавяше никакъв друг шум. Наистина ли никакъв? Май не бе така, защото тъкмо в този миг откъм другия бряг внезапно се разнесе нещо като тананикане в такт шест осми:

— Фитифитифити — фитити — фитити — фитити- фи-тифитифити — фитити — фитити — ти!

Индианците се стреснаха от сън и учудено наостриха слух. Човешки глас ли бе това, или някакъв инструмент? Вождът тихо се приближи до жена си и я попита:

— Чу ли тези звуци? Никога досега не съм слушал подобно нещо. Какво ли може да е?

— Някой имитираше цигулка и си тананикаше валс — отговори тя.

— Цигулка? Валс? Не знам какво означава това.

Тя понечи да му обясни, но не успя, защото в същия миг отсреща се разнесе:

— Клилилилилили — лилили — лилили — клилилили-лили — лилили — лилили — лилили — ли!

— Сега пък нещо друго! — прошепна вождът.

— Това е имитиране на кларнет.

— Кларнет ли? За пръв път чувам такова нещо. Мисля, че отсреща…

— Трарара та — та — та — трарара та — та — та…! — прекъснаха го звуците отсреща.

— Това е тромпет — обясни жената, която също не знаеше какво да мисли. И преди вождът да успее да й отговори, звуците продължиха:

— Чингчингчинг чингбумбум — чингбумбум — чинг-бумбум — чингчингчинг — чингбумбум — чингбумбум — бум!

— А това е големият барабан с чинелите — обади се жената, чието смайване нарастваше с всяка изминала минута.

— Тромпет, барабан, чинели? — попита Големия гръм. — Но това са все думи, които не разбирам. Да не би отсреща да има някакъв зъл дух?

— Не, не е дух, а човек.

— Сигурна ли си?

— Да. Той имитира с гласа си различни музикални инструменти.

— Но това не е музиката на червенокожите мъже, нали?

— Не, на бледоликите е.

— Дали този отсреща е бледолик?

— Възможно е.

— Но нали всичките са пленени! Ще изпратя няколко разузнавачи да се промъкнат тайно до това странно същество.

Няколко минути по-късно малко по-надолу, където необикновеният инструменталист не можеше да ги забележи, четирима навахи преплуваха реката, изкатериха се по отсрещния бряг и запълзяха нагоре срещу течението. Не след дълго се разнесе сподавен вик, а после, държейки наполовина над водата някакво човешко тяло, четиримата отново прекосиха реката. Когато изправиха човешкото тяло на краката му, един от индианците докладва на вожда:

1 ... 162 163 164 165 166 167 168 169 170 ... 210
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)