Кралят на петрола

— Нитзас-ини, Големия гръм.

— Големия гръм ли? Та ние искаме да отидем тъкмо при него!

— Така ли? Казахте «ние», значи не сте сам?

— Опазил Господ! Събрали сме се цял отряд славни уестмани и герои, Винету, Олд Шетърхенд, Сам…

— Мога ли да науча къде се намират в момента спътниците ви?

— По петите на нихорасите.

— Но те се канят да ни нападнат.

— Да, ако не се лъжа, чух нещо подобно.

— Съобщавате ми изключително важна вест, защото сме тръгнали в поход срещу нихорасите. Искаме да ги изпреварим и първи да ги нападнем.

— Какво, тръгнали сте срещу тях ли? Струва ми се, че сте на погрешен път, уважаема госпожо вожд.

— Защо?

— Защо ли? Ами защото нихорасите се намират отсреща на левия бряг.

— Не са ли тук, на десния?

— Не.

— Наистина ли? Сигурен ли сте? За нас е много важно да не би да се лъжете.

— Изобщо не е възможно да се заблуждавам. Щом ние, апостолите на изкуството, знаем нещо, то го знаем със сигурност и както трябва. Та нали бяхме нападнати тъкмо от нихорасите!

— Това ми е известно. И трима от вашите хора са се спасили.

— Трима ли? Много вероятно имате предвид Бътлър, Полър и Краля на петрола. За съжаление те ни се изплъзнаха.

— Изплъзнаха ли се? Значи са избягали? Да не би да искате да кажете от вас?

— Да.

— Но те ни увериха, че са ваши спътници. Как е възможно тогава да бягат от вас?

— Така е, повярвайте ми!

— Ще трябва да ми обясните всичко по-подробно. Тези трима мъже ни разказаха, че когато им се удало да се спасят, Олд Шетърхенд и хората му все още били в плен.

— Това или е лъжа, или е някаква грешка в летоброенето. Когато те офейкаха, ние отдавна вече бяхме свободни. Нима сте срещнали тези три лица?

— Дори разговаряхме с тях.

— Тогава се надявам, че сте били предпазливи?

— Защо?

— Защото те са, изглежда, хора, на които, след като ги види човек, не бива да им има никакво доверие. Просто им личи, че са големи мошеници. Успяха да измамят дори мен, мен, сина на музите. А това несъмнено означава много, страшно много! Ще ви разкажа всичко по-късно, госпожо вожд.

— Добре, по-късно. Засега преди всичко искам да разбера къде се намират Олд Шетърхенд и Винету.

— Не знам.

— Така ли? Но от предишните ви думи излезе, че знаете.

— Възможно е. От една страна, самият аз не се интересувам особено от такива неща, защото мислите ми изцяло са заети с моята героична опера, а от друга, спътниците ми не споделят с мен чак толкова много, колкото, изглежда, предполагате. Това е израз на извънредно нежното им внимание към мен, за което наистина трябва да съм им благодарен. Те не желаят да ми досаждат с подобни простосмъртни дела, тъй като съм зает с далеч по-възвишено творчество. Затова не знам къде са в този момент Олд Шетърхенд и Винету. Мога само да ви кажа, че преследват нихорасите. Ако ме бяха взели със себе си, сега щях да съм в състояние точно да ви посоча мястото, където да ги намерите.