Кралят на петрола

— Нито съм предполагал нещо, нито съм пресмятал, а твърдението ми се основава на факти.

— Мътните го взели! Тогава говори! Какви са тези факти?

— Касти-тине си е свършил отлично работата. Той се е промъкнал до вожда на нихорасите толкова безпогрешно, че Мокаши непременно е щял да му падне в ръцете, но точно в този момент се е появил друг, съвършено случаен човек и от засада е застрелял вашия съгледвач заедно с придружителя му.

— И убиецът, казваш… казваш… е твоят Крал на петрола?

— Не само аз казвам, ами наистина е бил той.

— Докажи ми го, докажи го!

— Нищо по-лесно от това. Имало е свидетели, двама мъже, които са искали, но не са могли да предотвратят убийството, защото е станало твърде бързо. И тези свидетели седят тук при нас.

— Тук ли? — попита Волф и търсещият му поглед обиколи всички наоколо.

— Да. Това са мистър Ролинс и мистър Баумгартен. Само ги попитай, нека всичко ти разкажат.

Отначало Волф не искаше да повярва. Но след като банкерът най-подробно му описа случилото се, той не можеше повече да се съмнява и затова толкова по-яростно извика:

— Значи е бил този тип, този мерзавец! И тъкмо него го приехме сред нас като гост. Седеше в непосредствена близост до мен, тъй че можех да забия ножа си в сърцето му. И не сме подозирали нищо, нищо, абсолютно нищо!

— Така е, дори сте ги въоръжили тези хорица, хи-хи-хи-хи! — засмя се Сам по своя особен начин. — Много добре сте се справили, наистина изключително добре!

— Мълчи, мистър Хокинс! Как да си представим подобно нещо? Възможно ли е такова нахалство? Нима човекът, който е убил съгледвачите ни, може после да дръзне да дойде при нас и да ни поиска помощ и подкрепа?

— Току-що разбра, че е възможно. Добре, че поне си задържал чека. Но самия негодник сте го оставили да си отиде, а заедно с него и двамата му помагачи.

— Да, за съжаление. Но съм убеден, че е само временно. Може би още утре пак ще ни паднат в ръцете.

— Хмм! — обади се Сам.

— Какво има да «хъмкаш»?

— О, нищо, исках само да кажа, че често не всичко става тъй, както ни се иска.

— Пфу! Негодниците са по петите ни и не е необходимо да правим нищо друго, освен да ги почакаме.

— Правилно. Ами ако стане тъй, че да не можете повече да чакате? Колко лесно може да се случи нещо, което напълно да ви отвлече вниманието в съвсем друга посока! Или пък не е изключено и Краля на петрола да размисли иначе и да се върне.

— Тогава ще го преследваме и няма да мирясаме, преди да го заловим! Още утре ще изпратя срещу него няколко съгледвачи, за да бъда сигурен дали действително е тръгнал по петите ни, или не.

— И той ще види тези съгледвачи и ще офейка.

— Нищо подобно, защото ще избера най-добрите си хора. Значи той, той е убиецът на Касти-тине! Вождът трябва да го научи, и то веднага! Той очаква вести. Трябва да те заведа при него, за да направим съвещание и да решим какво ще предприемем утре. Тръгваш ли с мен?