Кралят на петрола
- Автор: Май Карл
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Отечество»
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Кралят на петрола». Краткое содержание книги:
— Да, разбира се, Адолф Волф.
— Е, аз също се казвам Волф.
— Ами тогава вие сте може би дори самият чичо, а?
— Откъде ви хрумна това предположение?
— Знам, че той отива при чичо си. Вие също се казвате Волф и споменахте, че ви е близък. Тогава е естествено да си помисля, че е ваш племенник.
— Така е. С това доказахте, че сте в състояние да мислите логично, и предлагам да се помирим. Седнете! Ще се наложи да почакате тук, докато съгледвачите се върнат. Аз самият ще тръгна с тях.
После Волф преведе на индианците, каквото беше научил от кантора, и решиха той, придружен от двама червенокожи, да преплува реката, за да потърси лагера на белите.
И тримата бяха добри плувци. Лесно и бързо се прехвърлиха на отсрещния бряг, а след това се насочиха наляво, за да се приближат до лагера, промъквайки се покрай реката. Не бяха стигнали все още кой знае колко далеч, когато дочуха стъпки. Бързо се скриха зад няколко храста. Хората, които се задаваха, разговаряха, обаче тихо. Когато наближиха, Волф забеляза, че са двама. Те се спряха и внимателно се ослушаха.
— Ама наистина е ужасен човек — обади се един от тях — и никога не може да остане седнал на задните си части. Щом се разположим на лагер, веднага се измъква и дим да го няма. Сега трябва да го търсим по всички посоки на света и при това не бива да викаме името му, защото нейде може да са се скрили хора, които да таят не особено приятни чувства към нас. Стари приятелю Дрол, не мислиш ли, че след като го открием, ще трябва да го вържем?
— Да — съгласи се другият. — Операта, която иска да създаде, е откачена работа, а самият той е още по-откачен. Може да ни вкара в голяма беля. Наистина не ни остава никакъв друг изход — ще се наложи да го вържем!
Волф разбра, че си има работа с немци, и иззад храста ги поздрави:
— Добър вечер, господа, много се радвам да срещна тук съотечественици.
Но още в същия миг двамата изчезнаха от погледа му и той долови само как изчаткаха петлетата на пушките им. Още при първата му дума двамата сякаш потънаха в земята.
— Къде се изгубихте? — продължи Волф. — От поведението и бързината ви разбирам, че сте добри уестмани, но в случая предпазливостта ви е излишна. Нали чувате, че и аз говоря немски.
— Тия номера не ни минават — дойде в отговор иззад един храст. — по света има негодници, дето понявга също могат да си служат с немски.
— Но аз не съм негодник!
Когато с кратки думи той се представи като чичо на Адолф Волф и им разказа за срещата си с кантора, Хобъл Франк възкликна:
— По дяволите, добре, че не се изпозастреляхме един друг! Значи вий сте чичото на Адолф Волф? Тогаз няма защо да пълзите повече из онези храсталаци, ами излезте да се видим, стара немска кримка такава!
— С удоволствие, но първо да ви кажа още нещо. С мен са и двама воини на навахите. Как ще се отнесете към тях?
— Тъй дружелюбно, като че са ми единствените кръщелници. Навахите са наши приятели!
— Добре тогава, идваме!
Той излезе от скривалището си заедно с индианците. Двамата ловци също изникнаха като изпод земята. Единият от тях му подаде ръка и каза:
— Сега вече можем да отговорим на поздрава ви. И тъй, добър вечер и добре дошли сред приятели. Да се представим, за да знайте кои сме: аз съм господин Хелиогабалус Морфеус Едевард Франке, известен като ловецът на мечки Хобъл Франк. А този е моят приятел и другар, тъй нареченият Леля Дрол, алиас господин Себастиан Мелхиор Пампел.
— Радвам се лично да се запозная с двама толкова славни уестмани. Ще ме заведете ли до вашия лагер?
— С голямо удоволствие. Позволете ми да бъда ваш цицерон (Франк отново прави един от своите каламбури, като явно има предвид думата «чичероне» (ит.) — водач из музеи и други забележителности. Б. пр.), но ми кажете преди това, къде собствено се намира нашият кантор!
— Той е в бивака ни — отговори Волф. — Видяхме се принудени да го задържим, докато узнаем с какви хора пътува и къде да го отведем.
— Мога да ви кажа къде да го отведете — в лудницата. Този човек ни е създал вече толкова много неприятности и главоблъсканици!
Когато достигнаха лагера, видяха, че там се намират само преселниците с жените и децата си. Другите бяха тръгнали да търсят кантора.
— Как ли ще ги уведомим? — попита Франк. — Не можем да ги върнем, защото не знаем накъде са поели.
— Изстреляйте една пушка — посъветва го Волф. — Тогава незабавно ще дотичат.
— Възможно е наблизо да има неприятели. С изстрела ще ги примамим насам.
— Няма такава опасност. Тъй като само аз съм запознат с разположението и на двата лагера, мога със сигурност да кажа, че няма от какво да се опасяваме.