Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
Фльор се, наведе, целуна по два пъти всяка буза на Хари (който усещаше че лицето му пламти и нямаше да е чудно, ако от ушите му отново излезе пара), а след това се обърна към Рон:
— И ти също… ти помогна…
— О, да… — започна Рон, преизпълнен с надежда, — да… малко…
Този път Фльор се наведе към него и го целуна. Хърмаяни направо побесня, но в същия момент до тях стигна гръмкият, магически усилен глас на Людо Багман, който накара всички да подскочат, а тълпата по трибуните да притихне.
— Дами и господа, ние взехме решение. Главатарката на езеряните Муркус ни разказа какво точно се е случило на дъното на езерото и затова решихме да оценяваме всеки участник в турнира по петдесетобална система, както следва… Госпожица Фльор Делакор, която показа, че великолепно владее магията за балоноглавие, е била нападната от няколко гриндилоу, когато се е приближавала към целта си. Ето защо не е могла да стигне до своя заложник. Тя получава двайсет и пет точки.
От трибуните се разнесоха ръкопляскания.
— Аз… заслужавам нула — хрипливо промълви Фльор и поклати прекрасната си глава.
— Господин Седрик Дигъри, който също използва магията за балоноглавие, се върна пръв със своя заложник, но една минута по-късно от определения час. — Последваха шумни аплодисменти от всички хафълпафци, а Хари видя как Чо погледна Седрик със светнали очи. — Затова получава четиридесет и седем точки.
Сърцето на Хари се сви. Щом Седрик е пристигнал една минута по-късно, какво оставаше за него.
— Господин Виктор Крум е приложил частична трансфигурация, с която все пак е постигнал ефект, и се върна втори със своя заложник. Даваме му четиридесет точки.
Каркаров изръкопляска най-силно, гледайки крайно надменно.
— Господин Хари Потър много успешно е използвал риборасли — продължи Багман. — Той се върна последен, доста след определеното време. Главатарката на езеряните ни уведоми, че пръв е пристигнал при заложниците, но не е тръгнал веднага обратно, защото бил твърдо решен да освободи и прибере всичките заложници, а не само своя приятел.
Рон и Хърмаяни отправиха към Хари погледи, пълни едновременно с упрек и съчувствие.
— Повечето съдии — при тези думи Багман погледна Каркаров с неприязън, — оцениха постъпката му като проява на висока нравственост, която заслужава максимална оценка. Въпреки това… господин Потър получава четиридесет и пет точки.
Стомахът на Хари подскочи. В момента двамата със Седрик водеха с равен брой точки! Рон и Хърмаяни скочиха от изненада, погледнаха пак към Хари, разсмяха се и заръкопляскаха с всички сили заедно с останалите.
— Виж какво стана, Хари! — провикна се Рон над врявата. — Значи не си сглупил, а си проявил висока нравственост!
Фльор също ръкопляскаше с всички сили, но Крум никак не се радваше. Той отново се опита да заговори Хърмаяни, която обаче бе твърде заета да поздравява Хари и не го чу.
— Третото и последно изпитание ще се състои на двайсет и четвърти юни вечерта — продължи Багман. — Състезателите ще бъдат уведомени какво им предстои точно един месец преди тази дата. Благодаря на всички за подкрепата ви към участниците в турнира.
И това мина, мислеше си Хари зашеметен, докато Мадам Помфри събираше и състезатели, и заложници да ги води по-бързо в замъка да се преоблекат в сухи дрехи… Всичко свърши и той се справи… А сега нямаше да се притеснява за нищо чак до двайсет и четвърти юни…
И докато се качваше по каменните стълби към замъка, реши, че щом отиде следващия път в Хогсмийд, непременно ще купи на Доби по един чифт чорапи за всеки ден от годината.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И СЕДМА
ЛАП СЕ ЗАВРЪЩА
Едно от най-приятните неща, които последваха второто изпитание, беше всеобщият интерес към подробностите за всичко, което се бе случило в езерото, и този път Рон се оказа заедно с Хари в центъра на вниманието. Хари забеляза, че колкото пъти разказваше историята, Рон все я изменяше по малко. Най-напред се придържаше към това, което изглежда бе истината или поне съвпадаше с версията на Хърмаяни — как Дъмбълдор потопил с магия всички заложници в дълбок сън още в кабинета на професор Макгонъгол, като предварително ги уверил, че ще бъдат в безопасност и ще се събудят веднага щом изплуват над водата. Седмица по-късно обаче Рон разказваше направо смразяваща история за някакво отвличане, по време на което се опълчил сам-самичък срещу петдесет въоръжени до зъби езеряни, а те много трудно успели да го вържат.