Белгарат — магьосникът
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивелин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Белгарат — магьосникът». Краткое содержание книги:
И тук нещата запецнаха. Мотаех се напред-назад между Гората и Тол Борюн и използвах всяка възможност, за да намеря тайни поддръжници за своята кауза зад гърба на графинята.
— Ръцете ми са вързани, Белгарат — каза ми графът, след като се завърнах в Тол Борюн от поредния си излет до Гората. — Жреците забраниха този брак.
— Вашата съпруга разиграва политически интриги, Ваша Светлост — заявих му аз направо.
— Знам, но докато жреците на Недра са на нейна страна, аз не мога да направя нищо.
Замислих се за известно време и след това изведнъж ми хрумна възможното решение. Щом на Великата графиня й се играеше на политика, щях да й покажа, че и аз самият поназнайвам нещо в тази насока.
— Ще отсъствам за известно време, Ваша Светлост — казах на графа.
— Къде ще ходиш? Пак в Гората?
— Не, трябва да се срещна с един човек в Тол Хонет.
Бяха ранните години на Втората Вордюнска династия и аз се сещах кой точно би могъл да ми свърши работа. От портите на Тол Хонет се насочих право към императорския дворец. Наложи ми се да „сгазя“ най-безцеремонно куп тунеядци, за да си осигуря аудиенция, но така или иначе вече имах опит в това упражнение.
— За мен е чест, о, Древни — увери ме Ран Вордю Втори с напевна интонация.
— Хайде да си спестим уводната част, Ран Вордю — отвърнах му аз. — Нямам много време. По-важното е, че в този момент ние с теб имаме общи интереси. Какво би отвърнал, ако ти кажа, че Хонетите са на една крачка от това да си осигурят неограничен достъп до практически безкраен източник на дървен материал?
— Какво?! — изригна Негово Императорско Величество.
— И аз така си мислех. Състоянието на твоя род се дължи почти изцяло на Вордюнския лес. Ако Хонетите се доберат до Гората на Дриадите, би било адски логично да се очаква цената на дървения материал да спадне драстично. Опитвам се да уредя един брак, който ще отреже пътя на Хонетите към Гората завинаги. Великата графиня на Борюн, обаче, е хонетинка и се опитва да ме пребори на религиозна почва. Великият жрец на Недра не беше ли някакъв твой роднина?
— Чичо — отвърна ми императорът.
— Знаех си, че не би могло да е иначе. Искам да ми даде благословията си за брака между наследника на графа на Вордюн и принцесата на дриадите.
— Но, Белгарат, това е абсурдно!
— Да, знам, но въпреки това трябва да се случи. Трябва!
— Защо?
— Както обикновено, манипулирам историята, Ран Вордю. Този брак всъщност няма почти нищо общо с онова, което ще се случи в Толнедра. Той е насочен срещу Торак и ще го порази след около три хиляди години.
— И ти можеш да виждаш толкова напред в бъдещето?
— Аз — не, но моят Учител може. Твоят интерес във всичко това е периферен. Та значи, ние двамата, по различни причини, искаме Хонетините да не получат достъп до Гората на Дриадите.
Ран Вордю сбърчи замислено чело, вперил поглед в тавана.
— А ако моят чичо дойде лично до Тол Борюн, за да извърши бракосъчетанието, това ще помогне ли? — попита ме по някое време.
Точно тази идея не ми бе хрумнала, признавам.
— Ами, да, Ран Вордю — казах аз, ухилен до ушите. — Би могло.
— Ще го уредя. — Императорът ми върна двайсет и четири каратовата усмивка. — За бъдещето на Хонетите.
— Бих пийнал за това.
И тъй, Делон и Ксория се ожениха, а родът на Борюните се свърза завинаги с дриадите.
О, между другото, майката на младоженеца не присъства на сватбата. Не се чувствала добре.
Цялата история ми отне почти три години, но като се имаше предвид колко важно беше всичко, времето не бе отишло на вятъра. Върнах се в Долината повече от доволен. Какво ти доволен, направо ме беше обзела поредната мания за всесилие.
Наложи ми се да прекося Толнедранските планини в края на зимата и затова отново приех далеч по-удачния вълчи облик. Вълците са далеч по-добре пригодени от хората за прекосяването на затрупани в снегове планини.
След като се спуснах от планините в южния край на Долината, приех отново обичайната си форма и почти на мига в главата ми прогърмя дуетът на близнаците, които опитваха да се свържат с мене.