Белгарат — магьосникът

— Да, знам, но това ме поставя в доста странно положение. Знам, че двамата с нея сме свързани и по друг начин, но засега всичко ми изглежда твърде странно.

— Не се притеснявай, скъпи братко — каза ми Поул сладко. — Аз ще ти обясня всичко по-късно, по достатъчно разбираем начин, естествено. А сега, господа, бъдете така добри да опразните кухнята ми. Имам обяд за довършване.

През следващите няколко години всичко в Долината си течеше мирно и кротко. Поулгара продължи своето обучение и мисля, че успя да изуми всички ни с бързия си напредък. В някои от по-специфичните умения тя достигна нива, до които никой от нас не можеше дори да припари. Не й го казах, разбира се, но през цялото време бях ужасно горд с нея.

Беше пролет, струва ми се, когато Алгар Леката стъпка дойде в Долината, за да ни донесе ръкописа на току-що завършения Дарински кодекс.

— Борник умря миналата есен — каза ни той. — Неговата дъщеря прекара цялата зима в работа по подредбата и завършването на кодекса и накрая изпрати да ме известят. Отидох дотам, за да взема ръкописа и да я убедя да дойде с мен в Алгария.

— Тя не се ли чувстваше добре в Дарин?

Алгар сви рамене.

— Може и да се е чувствала добре, но тя ни направи изключителна услуга и сега животът й най-вероятно щеше да е в голяма опасност.

— Нима? — казах аз.

— Мечият култ се е съживил отново и вече е готов за нови поразии. Мисля, че е крайно време да ида дотам и да им обясня някои неща. Хатрук започва да ме дразни. О, Драс изпрати тези — Алгар отвори втора торба, пълна с навити на руло ръкописи. — Още не са пълни, защото пророкът от Мрин продължава да говори, но това тук са стриктните записки на всичко казано до момента.

— Точно от това имах нужда — отбелязах аз с нетърпение.

— Само не възлагай кой знае какви надежди на тях — предупреди ме Алгар. — Аз ги прегледах няколко пъти, докато пътувах насам. Сигурен ли си, че окованият в Драсния наистина е пророк? Думите му са пълни безсмислици. Хич не ми се иска да хукнеш да следваш напътствия, които накрая да се окажат просто бълнувания на умопобъркан.

— Пророчествата от Мрин не са бълнувания на умопобъркан — уверих го аз. — Да оставим, че той не умее да говори.

— Но е наговорил достатъчно, за да запълни четири свитъка дотук с приказките си, така ли?

— Точно там е цялата работа. Всичко, записано в тези свитъци, е неподправено пророчество, просто защото горкият човечец може да говори, само когато чрез неговите уста говори Необходимостта.

— Както кажеш, Белгарат. Ще дойдете ли на Съвета на Алорните това лято?

— Мисля, че би било чудесно, татко — каза Поул. — Не съм се виждала с Белдаран от толкова време, а и на теб сигурно ти се иска да зърнеш отново своя внук.

— Наистина трябва да поработя върху това тук — възразих й аз, сочейки свитъците.

— Вземи ги със себе си, татко — предложи ми тя. — Не са чак толкова тежки.

После се обърна към Алгар.

— Прати известие на Рива — каза му тя. — Предупреди го, че ще дойдем. Как е съпругата ти?

И тъй, ние отидохме до Острова на Бурите, за да вземем участие в Съвета на Алорните, който по онова време имаше характера по-скоро на семейно събиране, отколкото на среща на владетели на съюзни държави. Проведохме първо едно делово събиране, колкото да отбием номера, и после се посветихме изцяло на приятното прекарване заедно.