Белгарат — магьосникът
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивелин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Белгарат — магьосникът». Краткое содержание книги:
— Не съм гладна — каза принцесата с безразличие.
— Наистина трябва да опиташ, Ксория — настоя Ксала.
— Току-що се храних. Защо не го отведеш извън гората и не го убиеш? Като гледам, и без друго отдавна вече му е време.
— Просто опитай едно парченце — не се отказваше Ксала. — Ще ти хареса.
— Е, добре тогава.
Принцесата на дриадите слезе при нас.
— Дай ми от това твое нещо — нареди ми тя.
— Както заповядате, Ваше Височество — отвърнах й аз и бръкнах в джоба си.
Реакцията на принцеса Ксория към шоколада беше дори още по-силна от тази на Ксала, и след като най-после се взе в ръце, тя изглежда съвсем забрави за желанието си да ми спести мъките на старческите години.
— Защо си дошъл в нашата гора, старче? — попита ме Ксория.
— Трябва да ви предам едно предложение за женитба — отговорих й аз.
— Какво е това женитба?
— Нещо като формален договор преди чифтосване — обясних аз.
— С теб ли? Не мисля. Иначе ми харесваш, но си много стар.
— Не — казах аз, — не с мен, с някой друг.
— И какво включва тая твоя женитба?
— Първо има кратка церемония и след това двамата заживявате заедно. Трябва също така да се съгласиш да не се чифтосваш с никой друг.
— Ама че скука. И защо мислиш, че бих се съгласила на нещо подобно?
— За да защитите Гората, Ваше Височество. Ако се омъжите за този млад човек, той ще ви помогне да попречите на дърварите да секат дъбовете.
— И сами се справяме чудесно. Доста хора са идвали досега в нашата гора с брадви. Костите им още се белеят тук-там, а брадвите им отдавна са се превърнали в ръжда.
— Това са били самотни дървари, Ксория. Ако започнат да прииждат на банди, на вашите сестри ще им свършат стрелите. Да не говорим, че сигурно ще започнат и да палят.
— Огън!
— Хората си падат по огъня.
— Защо правиш всичко това, старче? Защо се опитваш да ме насилиш да живея с някой, който никога преди не съм виждала?
— Необходимост, Ксория. Младежът е от рода на Борюните и вие ще се съберете с него, тъй като след доста време от вашата връзка ще произлезе едно много специално момиче. Тя ще се омъжи за Детето на Светлината и ще бъде наричана Кралица на света. — Аз въздъхнах и реших да опитам по-директен подход. — Длъжна си да го направиш, Ксория. Можеш да спориш с мен колкото си искаш, но накрая ще стане така, както ти казвам. Никой от нас няма избор в тази ситуация.
— И как изглежда това Борюнско същество?
Бях огледал доста внимателно младия човек, докато говорех с баща му и сега без проблем изрисувах образа му върху повърхността на горското езерце, току в краката на принцесата.
Тя се взря в образа с онези нейни изумрудени очи и известно време си игра небрежно с едно от медните си кичурчета.
— Не изглежда зле — заключи тя накрая. — А издръжлив ли е?
— Всички Борюни са издръжливи, Ксория.
— Дай ми още едно парченце шоколад и ще си помисля.
Двадесет и девета глава
Синът на Великия граф на Борюн се казваше Делон и беше един доста приятен млад човек, който счете идеята да се ожени за принцесата на дриадите за интригуваща. Върнах се в Тол Борюн, за да попълня запасите си от шоколад и да си поговоря с него насаме. Изрисувах за него образа на принцеса Ксория в басейна в градината на графския дворец и той се заинтригува още повече. После се върнах обратно в гората и атакувах фронтално Ксория с убийствена доза шоколадови бонбони.
Тук му е мястото да уточня, че все пак не бива да прекалявате с шоколада, който давате на една дриада. Ако й дадете твърде много, тя може да се пристрасти към него и да забрави за всичко останало. Исках Ксория покорна, а не дрогирана.
Огромната пречка по пътя на моя план се оказа майката на Делон, Великата графиня. Дамата произхождаше от фамилията на Хонетите и единствена причина, поради която вражеският род се бе съгласил да я даде за жена на Великия граф, бе надеждата, че така ще си осигури достъп до неограничения източник на дървен материал в Гората на Дриадите.
Моето обещание, че предстоящата женитба ще възкачи Борюнската династия на имперския трон, бе спечелило графа изцяло на моя страна. Но когато уж между другото споменах, че едно от условията двамата младоженци да се съединят в свещен брак, ще бъде гората да остане непокътната, графинята изригна като дрямал с векове вулкан.
Тя беше хонетинка до мозъка на костите си и след първоначалния изблик, тутакси предприе дефанзивна тактика. Знаех чудесно, че съображенията й са чисто икономически, но тя настояваше, че проблемът бил от религиозно естество. Религията винаги е била едно от последните убежища на всеки мошеник, а Великата графиня беше мошеничка, каквато отдавна не бях срещал. Не я виня, то си й беше в кръвта. Преди Разцепването на света Боговете доста се мръщеха на междурасовите бракове. Алорните не се женеха за нийсанки, а толнедранците за арендки и обратното. Торак, естествено, беше онзи, който разду всичко това до ръба на безумието. Моето предложение включваше бракосъчетание между представителите на два различни вида и майката на Делон тутакси се обърна към жреците на Недра за подкрепа. Жреците са задръстеняци по природа и графинята успя да ги подкове, без каквито и да било проблеми.