Белгарат — магьосникът

Прибрахме се в Долината в края на лятото и аз веднага се захванах с Даринския кодекс, тъй като той беше завършен. Реших да оставя Мринския кодекс за по-нататък, тъй като беше по-сложният за разгадаване от двата. Между другото, определението „сложен“ е доста относително, когато говорим за тези два документа. Необходимостта да се прикрие истината и в двете пророчества ги бе направило доста необичайни на пръв поглед.

След няколко години интензивна работа започнах да добивам някаква смътна представа за онова, което ни очаква. Наученото не ми хареса особено, но това пак беше по-добре, отколкото да не зная нищо. Даринският кодекс е по-общ от този от Мрин, но той пък уточнява няколко предупредителни знака. Преди всяко ключово събитие щеше да се яви по един такъв знак.

Около десет години по-късно Драс Бичия врат изпрати вестоносец в Долината, за да ме осведоми, че пророкът от Мрин е мъртъв и да ми донесе пълния ръкопис на Мринските пророчества. Оставих настрана Даринския кодекс и се зарових в „бълнуванията“ на лудия, който бе прекарал по-голямата част от живота си окован. Както обикновено става, когато се задълбоча в нещо, и този път изгубих представа за времето, и затова не мога да ви кажа кога точно Учителя ме потърси отново. Трябваше да ми предаде някои по-конкретни напътствия. С неудоволствие зарязах труда си и още на следващата сутрин потеглих към южна Толнедра.

Спрях за малко в Пролгу, за да говоря с настоящия Горим и оттам отидох в Тол Борюн, за да разменя няколко думи с местния граф. Той не беше никак щастлив, след като му разказах за плановете, които имам за неговия син, но след като му намекнах, че онова, което предлагам, ще проправи пътя на неговия род към имперския трон в Тол Хонет, графът обеща да си помисли. Реших да не уточнявам, че въздигането на Борюните на трона ще стане след около петстотин години. Няма смисъл да объркваме хората с такива дребни, неприятни детайлчета, нали така?