Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Егвийн съжали, че няма начин да поувеличат скоростта поне малко. Сюан отново заръмжа, а Шериам явно потъна в размисъл какво друго да каже, че да не предизвика отново конфликт. Цялото това мърморене и стрелкане с очи започна да дразни Егвийн. След известно време започна да я дразни дори самоувереното спокойствие на Брин. Тя се улови, че си мисли какви неща би могла да му каже, просто за да го извади от равновесие. За нещастие — или може би за щастие — не вярваше, че би могла. Но ако й се наложеше да чака прекалено дълго, като нищо щеше да се пръсне дори само от нетърпение.
Слънцето вече се катереше към обед, милите се търкаляха болезнено бавно. Най-сетне един от ездачите отпред се обърна и вдигна ръка. Брин набързо се извини на Егвийн и препусна в галоп към него. Беше си по-скоро тътрене през неотъпкания сняг, но все пак той скоро се добра до авангарда, размени няколко думи с войскарите и след това ги разпрати да се пръснат напред през дърветата, докато самият той остана да изчака Егвийн и другите да го застигнат.
Романда и Лелейн едва уважиха присъствието на Егвийн и приковаха Брин с онази хладна строгост, която бе разтърсвала толкова много мъже, озовали се пред Айез Седай. Само дето от време на време всяка от тях мяташе преценяващ поглед към другата, сякаш се чудеше какво ли пък търси тя тук. Едва ли съзнаваха какво вършат. Егвийн се надяваше да са поне наполовина толкова изнервени, колкото беше самата тя. И на толкова щеше да е доволна.
Хладно строгите им погледи обляха Брин точно като ситен дъждец канара. Той отвърна с леки поклони на Заседателните, но заговори на Егвийн.
— Те вече са пристигнали, майко. — Това трябваше да се очаква. — Довели са почти толкова хора, колкото и ние, но са на северния бряг на езерото. Разпратих съгледвачи да се уверя, че никой не се опитва да ни обкръжи, но честно казано, не го очаквам.
— Да се надяваме, че си прав — сряза го Романда, а Лелейн добави с още по-хладен тон:
— Напоследък преценките ви не са каквито би трябвало да са, лорд Брин. — Леден и режещ тон.
— Както кажете, Айез Седай. — Той отново направи лек поклон, без да откъсва очи от Егвийн. Също като Сюан, сега той открито се беше обвързал с нея, поне доколкото това засягаше Съвета. Дано само не знаеха колко здраво се бе обвързал. — Още нещо, майко — продължи Брин. — При езерото е и Талманес. На източната страна има стотина души от Бандата. Недостатъчно, за да предизвика сериозна неприятност, дори да поиска, а и не вярвам, че ще се опита.
Егвийн само кимна. Недостатъчно да предизвика неприятност? Само Талманес можеше да се окаже предостатъчен! Парна я жлъч. Не можеше всичко да се провали точно сега!
— Талманес! — възкликна Лелейн и цялата й маска на тържествена строгост се стопи. Трябваше да е почти толкова на ръба на нервите си, колкото Егвийн! — Той как е разбрал? Ако се окаже, че сте включили в схемите си и Заклетите в Дракона, лорд Брин, този път наистина ще разберете какво означава да прекалите!
Без да я дочака да довърши, Романда изрева:
— Това е позор! Твърдите, че сте разбрали за присъствието му едва сега? Ако е така, цялата ви репутация отива на вятъра! — Айезседайското спокойствие днес за някои се оказваше само тънък слой помада, както изглежда.
Двете продължиха в същия дух, но Брин яздеше най-невъзмутимо и само отвреме на време промърморваше: „Както кажете, Айез Седай“, и то когато трябваше да каже нещо. Доколкото Егвийн бе разбрала, рано заранта Брин бе чул най-лошото и нищо повече не можеше да го смути. Тази, която най-накрая изсумтя, беше Сюан, но веднага се изчерви, след като Заседателките я изгледаха слисано. Егвийн едва се сдържа да не поклати глава. Сюан съвсем определено беше влюбена. И съвсем определено имаше нужда да й се поговори! Странно защо Брин се подсмихна, но това можеше да е просто защото Заседателките престанаха да се занимават с него.
Дърветата отстъпиха място на поредното открито пространство, по-широко от предишните, и времето за фриволни мисли приключи.
Освен широката бримка от папур и тръстика, щръкнала над снега, нищо не показваше, че това е езеро. Можеше да се вземе за някоя голяма ливада, плоска и с овална форма. На известно разстояние от линията на дърветата, сред замръзналото езеро се открояваше огромен син балдахин, изпънат на високи пилони, с група хора, отрупани около него, и десетина-петнайсет коня, задържани за поводите от също толкова слуги. Вятърът развяваше ярък букет от щандарти и флагове и довяваше приглушени викове, които не можеше да са друго освен заповеди. Други слуги притичваха припряно насам-натам. Явно не ги бяха изпреварили много, за да довършат приготовленията си.