В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
Как ще звучи Моето, ако го заглушава своето. Или Моето, или своето-каквото изберете. Избралият в пълна степен Моето, ще получи от Мен напълно. Избралият своето, от Мен няма да получи. Докосвайки се към Моето трябва да се забрави за себе си и да се помни,че само пълното отдаване и пълната устременост ще бъдат гаранция за успеха. Моята Дума е неизменима и ако казаното не бъде изпълнено, значи че или Планът е променен, или условията за неговото изпълнение не са спазени. За изпълнението са необходими и двете страни. Затова Той е попитал: „Вярваш ли?“, тъй като без наличието на нужните елементи в съзнанието на получаващия помощта, тя не идва. По-добре е да се сърдиш на себе си, отколкото на Владиката и по-добре е да търсиш наблизо, отколкото надалеч. Отричането от себе си не е лесно. От тук и многото неудачи и безплодни опити. Но когато Моят Лик господства в съзнанието, измествайки всичко и засенчвайки всичко, успехът е обезпечен. Успехът върви след Моите хора. Но той не трябва да се разбира само в порите или материалните придобивки. Целесъобразността изисква да се има в предвид окончателната победа на духа и духовното преуспяване. Да се преуспява в духа може навсякъде и при всякакви условия, но ако сте с Мен. Да бъдеш духом с Мен ще бъде гаранция за успеха. Никой и нищо не може да попречи тогава да се събере обилната реколта. Изисквам съзнателното утвърждаване на Моето постоянно Присъствие, за крайната победа над властта на земните обстоятелства и яростта на плътните условия. Ще се убедите сами как отстъпват противодействащите условия пред силата на обединеното с Мен в духа си съзнание. Аз съм с тези,които са с Мен. Прост е този закон за сливането в духа. Трябва само да се застане по-близо, трябва да се застане толкова близо, че всичко пречещо да изчезне напълно. Така ще постигнем победата. (1.133)
Приятелю Мой, пред обществото на Владиката в духа какво друго можем да предпочетем? Каквото е на сърцето ни преди всичко, с него и ще пребъдем. Не е толкова трудно по време на общуването да се изпълни съзнанието с Мен. Пълнотата на общуването зависи от пълнотата на устременост към избрания фокус на Светлина. Трябва твърдо да се запомни, че с Мен всичко е достижимо и всичко е възможно. Малкото съзнание ще мисли, че става дума за земни неща. Но Аз говоря за възможностите на духа. Всекидневно изпращам някаква възможност за нови достижения, подсилена от Лъча. Получава се стълба от триста шестдесет и пет стъпала, без да броим нощните, на всяко от които трябва да се задържиш през деня, за да можеш сутринта да стъпиш на следващото. Какво ще ви донесе днешният ден като храна на духа? Възможно е непоколебимост към Мен при всички обстоятелства на живота. Тази твърдост се характеризира с несломима преданост, не намаляваща любов и единение, не раздробявано от впечатленията на текущия ден. Защо ги считате за толкова важни и значителни,че сме готови да забравим за Владиката, когато те си отиват след много кратко време и се забравят изцяло? Става някакво необяснимо само-заблуждение, когато житейските дреболии или суетата заслоняват най-необходимото. Не се ли опитва пак Майя да замъгли и омаловажи поредната стъпало? За колко ще стигне импулсът от сутринта? А нали трябва да стигне за 24 часа. Трябва да се пренесе неразплискана чашата с дареното от Владиката през плътната очевидност на деня и всичките земни дела. Те са толкова много и така силно замърсяват съзнанието, че за най-главното вече не остава място. Трябва да се сложи предел на проявленията на Майя и на всичките й опити да затъмни Светлината и да я замени със суета. (1.165)
Можеш да се изкачиш и на най-стръмния връх, но ако оставиш всичко пречещо на изкачването долу. Общуването прилича на изкачването на планина. Трябва да оставиш долу своето малко „аз“ с всичките му обикновени мисли и преживявания, отричайки се напълно от тях. Не трябва да се носи безполезен товар, защото тежестта му ще попречи на изкачването. Съзнанието трябва да прилича на чист лист хартия с избрания Образ върху него. И тогава ще могат да се отпечатват върху него мислите, изпратени от Мен. Но саможивостта силно пречи да се прояви отречението от себе си. Мислите отгоре се примесват с мислите отдолу и възприемането става невъзможно. Отдавна е било казано: „Отвърни се от себе си и Ме последвай“, но да се преодолее саможивостта не е лесно. Трябва поне в минутите на общуване да се отречете от личните стремежи. Това и ще бъде краченето по върховете, за което се разказва в древното сказание на Уйгурите.Друг път до Мене няма. Когато съзнанието е изцяло изпълнено с Владиката и личното е изключено, Общуването е пълноценно. Тогава устремената мисъл издига съзнанието над суетата и близостта на Владиката става явна. Тогава може да се забрави за пространството, което разделя, както и за всичко останало, което създава раздялата. Тогава плътната Майя отстъпва и законите на невидимия свят се проявяват. Аз съм с вас винаги — тази формула служи като могъщо оръжие на единението в духа. Утвърждавайки нея,утвърждаваме Светлината в себе си. Колко такива, забравили за Мен, влачат жалкото си и мрачно съществуване на Земята. Но е чудесно, макар и понякога трудно, за вървящия твърдо след Мен. А колко яростно се стараят всички и всичко да отнемат Светлината от вървящия. Не Светлина, а тъмнина излиза от тези, които са Ме забравили. Макар че ме знаеха и помнеха,и смятаха, че Ме обичат, а сега са ме забравили. Но на помнещите твърдо ще кажа: не отслабвайте в напрягането на духа си към Учителя на Светлината, защото това е пътят на живота. Тясна е пътеката: от едната страна е бездна, а от другата заплашват срутвания и не може да се отстъпи, защото пътеката е затрупана от лавина. Наоколо е пълно с опасности и само полагайки ръката си в ръката на Владиката може да се върви. Така заедно ще преминем опасната пътека,водеща към Светлата Обител. (1.169)