В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

Успехът е там, където Аз съм с теб. Ако има неуспех, Моята ръка не е се намесила. Но огорченията са неизбежни дори и с Мен. (1.211)

Отношението към Учителя на Светлината представлява показател за вътрешното състояние на съзнанието. Колкото по-високо е нивото, толкова по-близо е Учителят, но и обратно. Този критерий е безпогрешен. Трябва да се помни, че дори и временното забвение на Учителя не е без последствия. По същество това означава откъсване от Висшето. Формулата „Аз съм с вас винаги“ изисква вървящият след Владиката да бъде постоянно с Него в чувствата и мислите си: този процес е двустранно взаимен. Не приетият Лъч увисва безсилно в пространството. И мисълта, изпратена към Владиката, не Го достига, ако той се е отвърнал. Колко важно е да се пази сребърния мост на връзката. Смятат, че всичко е позволено, смятат, че представляват стълбове на Учението, смятат,че пренебрежението е допустимо, но не искат да помислят за това, че причините са неотделими от следствията и че проявите на Светлината са подчинени на закона. И ако той се нарушава, никой не може да спре колелото на действието на закона. Ако вие сте с Мен и Аз съм с вас.Близостта е взаимна, също и Общуването. Много слаби глави са се препънали поради пренебрежението. Задължавам съзнанието за Моята близост да се пренесе през всички изпитания на живота. Това означава да се устои в Мен. Ще има много условия,които да отвличат яростно от Мен. Те трябва да се преодолеят в съзнанието. Предполагат, че борбата се води с външните обстоятелства и насочват всички сили към тях, но това не е вярно. Борбата става вътре и трябва да се преодоляват не външните обстоятелства, а самия себе си. Тази чудовищна измама е най-трудна за преодоляване, тъй като преодоляването на външното в себе си изисква голямо съзнание. В това е тайната на непротивенето,все още неразбрана от хората. Смятат,че да не се противиш означава безгрижно отпускане на ръцете и безволно подчинение на обстоятелствата, докато правилно разбрано то изисква напрягане на всичките сили на изправилия се против външната тъма дух и победа над тъмнината вътре. Формулата „Аз победих света“ означава блестяща победа над себе си, когато победителят може да не си мръдне и пръста в своя защита и все пак да бъде пълен победител. Тази победа може да се изрази с пълно мълчание и външна неподвижност. За тишината на мълчанието е казано достатъчно ясно. Мълчание на мощта и мълчание на безсилието — може да се помисли за това и да се държи здраво в главата мисълта, че когато сме заедно, ние сме непобедими от тъмата. Сега времето е такова, че само Светлината или тъмнината си оспорват венеца на победителя. И този, който разбере в тази борба, че пътят към победата минава през преодоляването на себе си, а не на външните условия, той, само той може да постигне победата. Борбата с външните условия наподобява борбата с вятърните мелници, защото е лишена от смисъл. След като е направено всичко възможно, външното трябва да се предостави на външното, насочвайки всичките сили на духа към постигане на вътрешната победа. Повтарям: „Каква е ползата за човека, ако придобие целия свят, но погуби душата си“, угасявайки огньовете на духа и помръквайки духом. Мъдро е да стане обратното, защото нищо външно не ни принадлежи и никакви външни победи няма да ускорят растежа на духа, ако победата се постигне за сметка на угасяване силата на Светлината в себе си. (1.218)