В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
Хората се стремят към горящото сърце, очаквайки да получат от него. И получават. Но на запаленото сърце е по-трудно да живее спокойно, отколкото на спящото. А получаващите не мислят, че, давайки им топлина и Светлина, даващото сърце, може би, само страда и страда повече и по-тежко от тези, които получават от него. И все пак, колкото и тежко да е на този, който дава, той трябва да прави това дори тогава, когато му се струва, че вече не е останало нищо за даване. И тежко, и мрачно е наоколо, и няма нищо, донасящо радост. Но има такива, които чакат, които молят и които се надяват да получат поне малка частичка благодат. И трябва да им се даде, оставяйки настрана собствените огорчения и тежести. Когато даващият дава бидейки сам в нужда и страдайки, това ще бъде истинско раздаване на блага. Докато даващият от излишъка си и от препълнено със Светлина сърце не придобива такава заслуга. Придобива я правещият дарение, който сам се нуждае от помощ и при което самият той страда. (11.237)
(М.А.Й.).Да споделиш своето духовно богатство е едно, а да опустошиш съзнанието си и неговите натрупвания с безконтролно даване — нещо съвсем друго. Учението препоръчва разумност на раздаването, след което следва винаги възстановяване на изразходваната психическа енергия. Особено трябва да се избягват съзнанията, които наподобяват продънена бъчва — колкото и да наливаш в нея, все не стига, защото да се напълни е невъзможно. Такива съзнания понякога са много взискателни, но още по-опасни са психическите вампири, поглъщащи чуждата енергия, от които трябва да се пазим като от чума. Аурите на болшинството от хората са мъждиви и допирът до тях винаги обременява носителя на Агни. Цитаделата на духа трябва да се охранява мъдро. Ученик, който е прахосал безогледно своя запас от психическа енергия, не може да бъде оправдан. (11.265)
Нашето напрежение надхвърля земните мерки в определени моменти, но на Нас може да Ни се помогне с разбиране и желание за подкрепа, без да се очаква нищо за себе си. Тогава ще можете да усетите колко огромно е бремето на този свят. Къде са онези, които са готови да ни подкрепят със своята непоколебима устременост и доверие! В природата на човека е в тежки моменти от живота на Учителя да Го изоставят дори и неговите ученици и цялата тежест на кръста ляга върху Неговите плещи. Наближава отговорен момент в живота на планетата. И трябва войните на Светлината да се обединят около Фокуса на Йерархията,оставяйки настрани грижите за житейските дела. Разбира се, трябва и да се яде, и да се пие, и да се облича тялото, но основната и определяща мисъл трябва да бъде за главното, от което зависи бъдещето на човечеството. Участници в ставащото ще бъдат всички хора, искат ли това или не искат: едни на страната на Светлината, а други — на тъмнината. Ние очакваме от всички Наши хора съзнателно участие в това и съзнателен, самоотвержен стремеж да разделят тежестта на тези дни заедно с Нас. Помощта, която са Ни оказали, ще се смята за заслуга. (12.23)
(М. А. Й.).Обикновено при Нас идват за да получат, за да вземат. Много рядко са тези, които се доближават за да дадат, да помогнат и да разделят Нашите трудности е напрежение. Ние ценим високо тези, които идват да помогнат. Разбера се, те ще получат стократно за своята беззаветна самоотверженост, но тяхното идване не е за да получат, а за да разделят с Нас тежестта на световното бреме. Само любовта може да изпрати на такъв подвиг, любовта към Учителя на Светлината. Блажени са тези, които принасят своята Светлина и своите енергии за построяването на Великия Храм на Живота. Техният принос ще бъде от най-ценните. (12.24)
(Гуру). Да даде на пространството, да даде на планетата, да даде на Владиката, да даде на хората — такава е целта на истинския Служител на Светлината. И най-големият дарител се оказва най-голям получател. Но дошлите само за да получат, без да дадат нищо на никого, трябва да знаят, че толкова оскъден ще бъде и делът им. (12.25)
(Гуру). В Учението много се говори за сътрудничество с Йерархията на Светлината, но това сътрудничество обикновено се разбира твърде едностранчиво. Смятат, че то се заключава в това да се взема постоянно и да се поглъща без мярка скъпоценната Огнена Мощ на Йерарха. Болшинството така и подхождат. Така са разкъсали почитателите му и Рамакришна. Вероятно и вие не един път сте усещали крайна изчерпаност от съприкосновението с тези, които се смятат за последователи на Учението. Но Ние ценим дошлите и донесли своя дар в Чашата на Общото Благо. Те могат да получат по право, защото са донесли своя дар. Тогава и съдините, и кошниците ще бъдат напълнени с даровете на духа законно. Всеки донесъл получава законно своя дар, но „в пълна мяра“. Благословени сте вие, опазилите всяка капка от скъпоценната Огнена Мощ. (12.110)