В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

При обединеното взаимодействие на съзнанията тяхната сила се удесеторява, както и тяхната светимост, а мисълта става по-задълбочена. Дългият опит с всекидневните записи потвърждава това на практика. Сливането духом с Владиката поражда непримигваща светлина. От къде е неизчерпаемостта на мислите? От къде е неугасващият огън на сърцето? О къде е силата да се противостои на тъмнината? Владиката, пребиваващ в сърцето. Той твори. Нека въздадем дължимото на Светлината, която ни е докоснала и ярко да разпалим огньовете на признателността. Осъзнаването на мощта на Източника ще увеличи вашите сили и ще укрепи връзката. Трябва по-често да се мисли за нея, защото тъмната глутница не дреме, опитвайки се да прекъсне всяка нишка на връзката. Неуморно е всекидневно в лъчите на утрото се утвърждава отново свещеният съюз в Общуването и Близостта на Учителя на Светлината. Тъй като ярката дисхармония на земната суета затъмнява сиянието на Светлината и замъглява светлото осъзнаване на Близостта. Трябва да се прекара деня в непрекъснат стремеж да се удържи яркостта на Общуването сутринта и да се пренесе то не намалено през вълните на дневните впечатления. Не е толкова трудно да се усети реалността на Общуването,колкото да се задържи това усещане през деня, в условията на обичайния живот. Но ако не се научим да осъзнаваме постоянното Присъствие тук, на Земята, то как ще го задържим там, в Надземния свят, сред изострените условия на Тънкия свят и астралните вихри. Утвърденото тук ще се запази и там. Нито едно достижение няма да бъде загубено, тъй като ще остане в Чашата. Там ще се разшири сферата на това, което подлежи да бъде извършено и което трябва да бъде достигнато, за да се умножи натрупаното. Застоят е осъдим, но желанието за действие в устременото сърце Ние приветстваме. Външната бедност на обкръжаващото дава възможност да се прояви неизчерпаемото богатство и възможностите на вътрешния живот но духа. За какво ни е всичко, което ни заобикаля, когато е отворена съкровищницата на Космическата мисъл и когато е утвърдена Близостта на Владиката. И най-главната задача е тя да бъде запазена. Нека отново усилим постоянното помнене на най-нужното, постоянното предстояние и яркостта на Облика на Учителя в третото око. На яростното вилнеене на тъмата ще противопоставим спокойното осъзнаване на постоянното безсменно присъствие в духа на Учителя на Светлината и нерушимата мощ на равновесието. На вилнеенето на необуздания астрал у другите ще противопоставим непоколебимото спокойствие на духа, утвърдено върху осъзнаването на невидимото Присъствие на Този, на Когото сме предали своя дух и своята съдба завинаги. Колко дребни и незначителни ще ни се сторят тогава гримасите и разбесняванията на астрала и жалки всички опити на тъмните му вдъхновители и подстрекатели. На нищожеството на тъмните злонамерености ще противопоставим величието на Светлината и нейната непобедимост. Светлината е вечна, а тъмнината е временна. Духът е вечен, а тялото и земните тегоби са временни. В тази яростна борба с тъмнината Светлината ще победи. (2.1)