В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

Тема 12. Единение с Върховното

Благословен си ти, който си намерил пътя към Сърцето на Владиката, защото Аз съм с тебе. (1.7)

Срещу Нас никой не е силен. Бидейки мислено с Нас, влизате в орбитата на могъществото на Братството. Помнете, че дори Велики Духове са казвали: „Сам по себе си, един, аз съм нищо.“ И когато възникне мисъл за слабост, за невъзможност, за трудности, за безнадеждност и безплодност на мислените въздействия, отнесете всичко към себе си, казвайки: „Да, сам по себе си, един, аз съм нищо“ — и добавете след това — „но обединен в съзнанието си с Владиката, с Неговата мощ творя и действам с Неговата сила.“ След това повече не се бойте от обезсилващите мисли, защото те са от вашето малодушие и ако това бъде разбрано ще стане ясно, че те не могат нито да намалят, нито да унищожат величието и мощта на Владиката, ако е налице обединение на съзнанията. Впрочем, тогава тези мяркащи се в съзнанието мисли повече няма да имат никаква сила. (1.38)

Ръцете, краката и тялото си човек осъзнава като нещо намиращо се при него и с него постоянно, макар че не винаги ги усеща или чувства, например ушите, носа, косите; точно така трябва да се осъзнава и постоянното Присъствие на Владиката в духа, макар и че да го усещаш и чувстваш постоянно е невъзможно, но осъзнаването на това е необходимо,тъй като само тогава формулата „Аз съм с вас винаги“ ще стане действително плодоносна. Отначало Изображението на Владиката може да е постоянно в джоба до сърцето, след това постоянно и в мислите, а след това постоянно и в третото око.Така в началото, макар и механично, може да се удържи подсъзнателно и съзнателно близостта на Владиката, поради което носенето на Изображението със себе си е полезно безусловно. Всяка мисъл за Него вече ще породи формата Му пред психическото око и човек с вътрешното си зрение Го вижда пред себе си. С това е благодатно и носенето на знаците на доверие от Учителя. Например пръстенът, даван от Учителя на ученика, служи като постоянно напомняне и представлява жива връзка между тях. Когато е много тъмно,всичко утвърждаващо трябва да е в близост,за укрепване на връзката. Целта на тъмните е да отделят от Йерархията на Светлината, за да могат след това да се разпореждат пълновластно с отделеното от Светлината съзнание,понеже духът, въоръжен с Владиката, е неуязвим. Когато образът на Учителя на Светлината сияе ярко вътре, тогава тъмните се стремят да се доближат. Те действат тихомълком, стараейки се особено да не попадат пред очите или в полето на съзнанието,защото съзнанието, въоръжено с Лика на Владиката, ги обгаря, ако е насочено към тях, затова е така важно във всяко противостоящо явление да се видят косматите ръце. Докато не са забелязани, те действат свободно и вредят,но открити или забелязани, тъмните машинатори веднага са принудени да отстъпят. Те не обичат да бъдат обгорени от насрещния лъч Светлина. Когато натискът на антагонистичните токове се усилва, тъмните упорито се стараят да се възползват от това, но главната им грижа е всяко противодействие да бъде приписвано на каквото и на когото и да било, но само не на тях, защото в това е тяхната сила. Силни са докато не бъдат разкрити. Ето защо така настойчиво се говори за постоянно бодърстване, за постоянна бдителност и за това да не се забравя нито за миг за страшната опасност от тъмните хитрини и злонамерености. Учителят защитава винаги, но ако крепостта не е защитена и вратата е отворена за врага, то ущърбът е неизбежен. Не трябва да се успокояваме и да забравяме за постоянната бдителност нито за миг, нито при благоприятни, нито при неблагоприятни обстоятелства. Приспаното благополучие лесно допуска домогващите се тайно. (1.80)