В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
Отчитайте полезността на деня според минутите, прекарани с Мен. Кой и какво пречи отвътре да се увеличат тези минути и да се превърнат в непрекъснат отрязък от време? Тази съпротива и противодействие на обикновения човек в себе си, противопоставящ се на необичайността на Общуването, трябва да се преодолява с цялата сила на духа. Намираме време, за да насочваме мислите си към какво ли не, но не и за най-нужното. Но ще дойде ден и той е неизбежен,когато всичко това, което сега занимава и отвлича вниманието от Владиката, ще изгуби всякакъв смисъл и значение и ще стане ненужно, както са станали ненужни интересите на отминалите дни, примерно с десетгодишна давност, сега потънали в пълно забвение. Но мислите за Владиката са като островчета извън времето, в бушуващият поток на текущите явления, който отминава покрай нас. И няма за какво да се задържиш, няма за какво да се заловиш — всичко се носи и отминава, оставяйки неподвижен само Гледащия. И ако Гледащият е с Мен, и ако е осъзнат потокът на Майя, преминаващ покрай него, това означава, че Гледащият строи своя дом върху скалата на вечната основа на живота. Дом за духа си строи там Гледащият. (1.101)
Приятелю Мой, с Мен трябва да се премине през радост и мъка, здраве и болест, успех и неуспех, лекота и трудност. С други думи, през би-полярностите на светоусещането на съзнанието.В доволство лесно се забравя Учителят, а също и при болести, но когато никоя от противоположностите на външните условия не влияе повече върху взаимоотношенията с Учителя, тогава е правилен пътят. Колебливите, съмняващите се, неустойчивите, раздвоените, страдащите от малодушие, не познаващите предаността не са ви необходими. С такива няма да удържите Сребърната нишка. (1.106)
Владиката е близък извън всичко: извън телата — физическото, астралното и менталното, извън всички движения, които стават непрестанно в тях и всички изменения в тях, извън живота и смъртта, извън всички разстояния и понятия — „тук или там, горе или долу, далеко или близко“, извън всички представи и времена — днес, утре, вчера, извън временните състояния на съзнанието. Владиката е с теб сега, навсякъде и винаги. С такова разбиране за Моята близост върви през живота ученикът. И няма нищо нито в този свят, нито в Онзи, нито в Световете, което би могло да отнеме от него осъзнаването на неразделността и сливането в духа с Владиката. Така че, където, както и каквото и да става или да се случва, отдалият Ми сърцето си неразделно пребивава с Мен. Всичко и всички се опълчват срещу дръзналия да затвърди Моята близост, но този, който е с Мен, винаги излиза победител, макар и да са неизбежни борбата и часовете на изпитания. И когато те настъпят и стане трудно, трябва само да се помни, че най-близко от всички и от всичко и над тях е Владиката. (1.111)
Владиката не трябва да се изоставя дори и мислено. С Него трябва да се бъде докрай. Това ще помогне да се избегнат много невидими опасности. Трябва да привържеш себе си към лъча на Светлината неразривно и да пребиваваш в Него при всички и всякакви, и всевъзможни обстоятелства в живота. Не всички, обаче, се възползват от Лъча Светлина. Колцина са тези, които ще разберат и оценят, и няма ли да го забравят в мъглата на плътните условия и тежестите на живота или в суетните си грижи! Да се забрави е много лесно, но веднъж забравен, да се върне отново щастливият Лъч ще бъде двойно по-трудно, а може би и много по-трудно. Трябва само винаги да се мисли, че в добро или зло, болест или радост, удача или мъка, Лъчът неизменно е над нас. Полярността на жизнените явления е неотвратима. Изпитанията се обуславят от закона за полярностите, определящ смяната на противоположните явления. Утро и вечер, изгрев и залез, зима и лято, печал и радост, лек и труден период от живота — всички знаят това, но не могат да го приложат към себе си, забравяйки, че с Владиката трябва да се премине през радост и мъка, и че само в този двустранен пламък може да се закали острието на духа. Но доколкото това положение е приемливо и разбираемо на гребена на вълната,толкова е неприемливо и се забравя при нейния спад. По-добре е да се помни Владиката и да се усеща Неговата близост в нещастие, отколкото да се забравя за Него в щастие. А колко злобни и злорадстващи очи очакват този момент, когато настъпва пралайята на съзнанието, за да подхвърлят своето вредителство и да нанесат възможно най-голям ущърб. За стражите на злото трябва да се помни. (1.129)