В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

(М. А. Й.). Радостта при Общуването произтича от взаимообмена на енергиите, когато ученикът донася своите натрупвания, които служат като съдове за получаването на това, което Учителят има да му даде. За получаването трябва задължително да се донесе нещо свое, като не донеслият нищо сне може нищо да получи, защото няма в какво да се даде. Когато желаещият да получи не донесе нищо, тогава, вместо животворен обмен, се получава празнота. Това усещане е много неприятно, защото често такъв не донесъл нищо иска да му се даде, без да има право за това. Законите за взаимообмена на тънките енергии са много взискателни и точни и от нямащия се отнема и това, което има. Нарушаването на закона предизвиква безполезно опустошаване на съкровищницата на даващия, ако даването се извършва противно на закона. (8.485)

(Гуру).Всяка крачка в правилната посока е радост за Тези, Които ви водят. Може да се помисли за това тази радост да се предизвиква съзнателно по линия на Йерархията. Когото обичаме, него искаме и да зарадваме. Тези радостни дарове, тези приношения се приемат охотно от Учителя. По-късно, поради липса на дарове на духа и поради нежелание да се принасят такива, са започнали да принасят пари, скъпоценности и различни предмети от бита. Но в началото са се предполагали именно дарове на духа, именно благи приношения на най-добрите мисли и най-добрите качества на човека. И само обедняването на духа ги е заменило със земни дарове, които са съвършено ненужни на Висшите Сили. (8.529)

Получаването се обуславя от пълнотата на отдаване на Владиката. За да получиш, трябва да отдадеш себе си напълно. Отдаването е в духа, в духа е и получаването. Мислят за отдаването на обикновени вещи. Но на кого са нужни те? В сферата на Светлината за земни вещи няма място. Затова отдаването е само в духа. Отдалият всичко, целия себе си, ще получи в пълен размер. В действителност ще се наложи да се отдаде всичко, дори и обвивките и да се остане в одеждата на Светлината. Но трябва отдаването да бъде съзнателно и доброволно. Може да възникне въпросът: ако се отдаде всичко какво ще остане? Ще остане вечното неотнимаемо достояние на човека — неговата Безсмъртна Триада, неговата истинска Индивидуалност, неговото висше огнено „Аз“. Това е и самият човек, не преминаващ във вековете. Всичко останало са само временни одежди, тесни и преходни. Да отъждествиш себе си с Безсмъртната Триада означава да достигнеш степента на непрекъснатост на съзнанието. Това е висшето, което може да достигне човек на Земята и тогава нищо земно не е му нужно, не са му нужни вещи, не са му нужни имения, не е му нужно нищо от това, до което така яростно се домогват хората. Защото Моето Царство не е от този свят и този, който влиза в него, се отрича от себе си и от земната собственост. Съкровищата на духа надвишават земните богатства. Участта на последните винаги е една и съща: те винаги се оставят на Земята от напускащия тялото дух. Но съкровищата на духа винаги остават при него и се отнасят от духа по-нататък. Затова, именно, е и било казано отдавна: „Не си събирайте съкровища на Земята.“ Но Земните са глухи и слепи и упорито продължават да ги събират, за да оставят всичко. Но прозрелият в духа се стреми да се изтръгне от колелото на обречеността и да постигне свобода в духа си, разкъсвайки земните вериги. За него, устремения, Нашата помощ е готова. (8.598)