В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
Смятам да Направя Лъча да свети без забрана над сърцето, поместило Моя Лик. Тайната на могъществото на Лика може да бъде разбрана от малцина. Ликът служи като звена между триизмерния и Висшия свят. През него преминават вибрациите на Светлината. Ликът наподобява Слънцето, когато озарява чистото поле на съзнанието. Натрупаните мислени образи като облаци могат да закрият Лика и да затъмнят неговия цвят. От тук и грижата за това поне в миговете на Общуване полето на съзнанието да бъде свободно. Понякога може да се наблюдава как изпълзяващите бродещи мисли със своята лепкава, подобна на клей, маса задръстват екрана на съзнанието, пречейки на възприятието отгоре. Мисълта се подчинява на волята, ако последната знае за неотменимостта на заповедта за цялото съзнание. Можем само да се учудваме какви нищожни мисли се предпочитат понякога пред мислите на Светлината. Сивите, лепкави мисли отнемат Светлината и потопяват в мрак. Трябва най-напред да се утвърди необратимо властта на духа над мисълта, преди да се мисли за власт над себе си, или над света, или над сферата на стихиите. Ключът е в послушната на волята мисъл. Или мисълта властва над човека, или волята му над мисълта. Човекът, който не управлява мислите си, е роб. Да отдадеш себе си във властта на мислите, браздящи случайно сферата на съзнанието, ще бъде условие, препятстващо силно възхода. Опитите от волеви порядък може да се провеждат систематично с определен вид мисли и да се отбелязва тяхното въздействие на съзнанието. Бодрите, силни, светли, радостни, уверени, спокойни мисли ще предизвикат в цялото същество на човека и съответстващи реакции. Мисълта властва и над клетките на тялото и жлезите, заставяйки ги да функционират в съответствие с нейната тоналност. Нека бъде тъмно и унило наоколо и мрачни хората, ако мисълта блести от светлина и наоколо ще стане по-светло. Да се носи Светлина с мисълта в плътните сфери ще бъде достижение на Архата. Носейки Светлина, той не се съобразява с околната тъмнина, защото Светлината е вътре в него. Колкото и мрачно да е наоколо и сиво, светилникът на съзнанието може да свети със сияйната си мисъл. И мрачините на духа се прогонват от светлата мисъл. И ако в тъмнината има плач и скърцане със зъби, единствено светлината на сияйната мисъл може само да разгони тази тъмнина. Светлата мисъл е над и по-силна от поражданията на всичката тъмнина. Светлината побеждава. Светлината е победителят. Но трябва да се разбере, че за да се освети тъмната стая трябва да се включи светлината. Така и вътрешният свят може да бъде осветен мигновено с една единствена мисъл, ако е намерен верният ключ и е превъртян правилно. Океанът от мисли на Светлината е в разпореждане на човека и достъпът до него е свободен. Ако съзнанието на хората е толкова свободно достъпно за мислите на мрака, то не по-малко отворено е то и за мислите на светлината, като контрольорът на входа е самият човек. Ако е влязла мисъл на мрака, която да не бъде прогонена, тя няма да излезе, докато не изчерпи върху човека, който я е допуснал, цялата си енергия. Ако влезе мисъл от светлината, ще озари всичко отвътре и ще влее живот, нови сили и здраве. Изглежда много просто да се допуска само светлина,но хората мислят по друг начин. Светлите мисли са огнища на зараждане на витамини. Те са залог за здраве и в света е по-светло от тях. Архатът със своята светлина носи спасение на света. Новото деление на човечеството по светлосянка ще постави всеки човек на определеното му стъпало от стълбата на еволюцията на живота. (1.219)
Сине Мой, Владиката иска контактът да се задълбочи и връзката да се задържа в подсъзнанието и тогава, когато външното отвлича съзнанието към себе си. Трябва да се приложи и тук самовнушение. Външното обкръжение виси над съзнанието, затъмнявайки видимостта на духа, независимо от това дали му е обърнато внимание в дадения момент или не. Така реално трябва да се направи и усещането за Присъствието, за да навлезе Владиката като неотделима основа в целия живот. Всяко действие трябва да се предшества от мисъл за Владиката, за да се слееш неразривно с Водещия, усещайки го всеки миг. Това ще бъде правилното решение. Защо да се подържа Близостта само в моментите на Общуване, а не постоянно? Авраам е вървял пред Господа, а ученикът върви пред Владиката. С това състояние на постоянно осъзната Близост ще започне и преобразяването на живота. И ще стане възможно това преодоляване на себе си, което не е се отдавало до сега. Когато сме заедно, всичко е възможно и достижимо. Опитват се да отнесат тези думи към земното и да постигат успех в него, но тук се имат в предвид достиженията на духа, защото достигането на невъзможното се намира в областта на духа. Ударението се прави на мисълта и прилагането на силите се пренася вътре. Оплакват се и обвиняват външното, казвайки, че то пречи, но пътят преминава вътре в човека и нищо външно не може а го прекъсне, ако човек разбира, че по него се придвижва съзнанието, а не нещо намиращо се вън. Затова никакви външни условия не могат да спрат придвижването, ако човек не пожелае това. Владиката посочва най-добрите условия и при всички обстоятелства избира най-добрия подход. В сутрешните лъчи на всеки ден изпраща Лъча на живота. Трябва да се утвърди вътрешното придвижване по пътя така, че нищо външно повече да не пречи. Когато това бъде постигнато, ще се открие следващото стъпало и ще дойде умението да се заставят всички външни обстоятелства, каквито и да бъдат, да служат на напредъка. Това ще бъде победа над външното. Тя съвсем не се заключава в това да се преправя всичко по своему, а в това от всичко ставащо вън да се вземе онова, на което то учи и да се извлича от него импулс за по-нататъшното придвижване. Слабият дух ще посърне пред трудното препятствие и ще допусне заразата, но силният ще каже: „Ще се преборим“ — и ще го преодолее. Става дума за вътрешното преодоляване, тъй като външното е без значение, даже и целият свят да е придобит. Вътрешното царство принадлежи на духа и той е господар в него. При осъзнаването на това условие всичко започва да служи на човека: всички сили, всички хора и всички обстоятелства. Няма противни обстоятелства. Изкусният мореплавател използва всички ветрове, за да плува към целта, както и плуващият в лодката на духа си. И когато нищо вече не може да те спре, това е победата. По този път върви роденият за победител, използвайки всичко, дори и тъмнината, гниеща за цветята на светлината. Непреодолима е мощта на духа и силата му е над всичко. Макар и все още външно тя да не се утвърждава явно, ще дойде време, когато вътрешната победа над себе си ще се отрази и навън, застилайки пътя с множество дела. Няма нищо на света, което би могло да послужи като препятствие пред духа по пътя му към крайната победа, ако той е разбрал, че достигането й минава през преодоляването на самия себе си. Тогава и само тогава външното загубва страшната си власт над съзнанието и духът става свободен. И стихиите започват да му се подчиняват. (1.315)