Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
След тях извън айилския пръстен, бяха кайриенците — Колавер, поразително чаровна за средната си възраст, стабилният Добрейн, Марингил, изпънат като меч, още двайсетина млади мъже и жени с по-нисък сан.
— Милостта дано закриля лорд Дракона — замърмориха всички и се закланяха.
Тайренците също имаха своето представителство, само върховни лордове и лейди, без по-низша знат, и изразяваха почитта си със: „Светлината дано освети лорд Дракона“. Сред тях, разбира се, най-много изпъкваше Мейлан — строен, с кораво безизразно лице, а до него бяха Анайела и Маракон. Тук бяха и плешивият Гвеям и Араком, които стояха плътно до Хеарне и Симаан. Тях двамата Ранд не беше споменал вчера, нито за измяната им, но беше сигурен, че тук за нея вече се знае, и също така беше сигурен, че на мълчанието му се придава смисъл според ума на всеки. Привикнали бяха на това, откакто бяха дошли в Кайриен, и тази заран гледаха нащрек Ранд, сякаш очакваха всеки миг да даде нареждане за задържането им.
Всъщност всеки гледаше някого нащрек и като капак на всичко, айилците следяха всички, с изключение на Мъдрите, разбира се. И с изключение на Берелайн, неизвестно защо. Те гледаха на всички влагоземци с голямо подозрение, но с Берелайн се отнасяха почти като с Мъдра.
— Висока чест ми оказвате. — Ранд се надяваше да не е прозвучало твърде сухо. Отново цял парад. Зачуди се къде ли е Егвийн. Навярно се изтягаше в леглото си. Помисли си дали да не я намери и да направи едно последно усилие да… Не, щом не искаше да му каже, нямаше да я кара насила. Колко лошо, че същността му на тавирен не действаше тогава и както му се искаше. — За съжаление, няма да мога да поговоря с никого от вас тази сутрин. Връщам се в Кемлин. — Андор беше проблемът, с който трябваше да се справи сега. Андор — и Самаил.
— Вашите заповеди ще бъдат изпълнени, милорд Дракон — каза Берелайн. — Тази сутрин, така че можете да бъдете свидетел.
— Моите заповеди ли?
— Мангин — поясни тя. — Тази сутрин той бе уведомен. — Повечето Мъдри си надянаха унило изражение, но неодобрението на лицата на Баир и Сорилея бе повече от откровено. И за негова изненада — насочено към Берелайн.
— Не смятам да бъда свидетел на обесването на всеки убиец — отвърна хладно Ранд.
Всъщност го беше забравил или по-скоро — съзнателно го бе изтрил от ума си. Обесването по твоя заповед на човек, когото си харесвал, не е нещо, което да държиш и да помниш. Руарк и останалите вождове дори не бяха го споменали, когато говори с тях. А другата истина беше, че не искаше да превръща тази екзекуция в специална церемония. Айилците трябваше да живеят според закона като всички други; кайриенците и тайренците трябваше да видят това и да знаят, че след като той няма да си играе на фаворити с айилците, със сигурност няма да го прави и с тях. „Използваш всекиго и всичко“ — помисли си той и му прилоша; надяваше се, че поне мисълта си е негова. Освен това не му се щеше да гледа чието и да било обесване, още по-малко на Мангин.
Мейлин определено изглеждаше умислен, а по лицето на Араком избиха капки пот, макар че това можеше да е и от горещината. Колавер, чието лице пребледня, сякаш го виждаше за първи път в живота си. Берелайн се спогледа съжалително с Баир и Сорилея, които й кимнаха; възможно ли бе да са й казали, че ще отговори точно така? Не му се струваше възможно. Реакцията на останалите се менеше от изненада до задоволство.
— Ще тръгна за Кемлин незабавно — каза Ранд. Тих звук се надигна сред кайриенците и тайренците: много приличаше на въздишка на облекчение.
Не беше изненада, че всички го придружиха до стаята, заделена за Пътуването му. С изключение на Берелайн, Девите и Червените щитове задържаха влагоземците навън — не обичаха да допускат кайриенци близо до него. Последваха сърдити погледи, но никой не каза нищо, не и на него. Дори Берелайн, последвала го плътно с Мъдрите и Авиенда, с която тихо си говореше и двете се смееха. От това космите на врата му настръхнаха. Берелайн и Авиенда да си говорят? И да се смеят?!
Пред вратата спря и се обърна. Берелайн се поклони и каза:
— Ще надзиравам Кайриен без страх и без покровителство, докато се върнете, милорд Дракон. — Той си помисли, че тя всъщност е дошла тази заран само за да изрече това и да бъде чута от другите благородници, а не за Мангин. Странно защо думите й предизвикаха снизходителната усмивка на Сорилея. Трябваше да разбере какво става тук; нямаше да позволи на Мъдрите да се месят в делата на Берелайн. Останалите Мъдри бяха придърпали Авиенда настрана и доста твърдо й обясняваха нещо. — Когато видите Перин Айбара — добави Берелайн, — моля ви предайте му моите най-топли благопожелания. Както и на Мат Каутон.