Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Ще ми кажеш ли?
— При едно условие. Долари.
— Проклетник.
— Хайде, хайде, ще ти се обаждам по няколко пъти на ден, за да те питам дали уговорката ни за вечеря остава, или за да те видя на колоездачната обиколка в Хепи Вели…
— А, там не — прекъсна го Ричардс.
— Добре тогава, в Музея на восъчните фигури. Ако ти кажеш „съжалявам, зает съм“, няма да се показвам.
— Не зная дори къде ще бъдеш! Каза ми да те взема от ъгъла на Карнавейшън и Гренвил.
Преминаха покрай портата. Конклин премести поглед и разгледа големия викториански вход.
— Кълна ти се, Алекс, не зная за какво говориш.
— Още по-добре. Съгласен ли си? Ще бъдеш ли мой гуру вътре?
— Да, по дяволите. Мога да се оправя и без моряците.
— Добре, спри тук. Аз ще сляза и ще се върна. Ако стане въпрос, взел съм железницата, а после такси до грешен адрес и съм отишъл пеша до верния адрес. Доволен ли си, Мат?
— В екстаз съм — каза служителят и натисна спирачките.
— Спинкай добре тази вечер. Не сме така млади, както в Сайгон, и имаме нужда от повече сън.
— Чух, че си се пропил. Не е вярно, нали?
— Чул си онова, което си искал да чуеш — отговори рязко Конклин. Сви юмруци и неловко слезе от колата.
Кратко почукване и вратата се отвори. Хавиланд стреснат погледна Едуард Макалистър, който нахлу в стаята със сиво лице.
— Конклин е при портата — каза той. — Иска да те види и каза, че ще остане там цялата нощ, ако трябва. Каза също, че ако се застуди, ще си запали огън да се топли.
— Сакат или не, той още не е изгубил размаха си — каза посланикът.
— Това е много неочаквано — продължи Макалистър, разтривайки дясното си слепоочие. — Не сме подготвени за конфронтация.
— Май нямаме избор. Това там е обществен път и пожарната на колонията ще довтаса, ако някой се обади.
— Съмнявам се все пак, че той…
— Не се съмнявай — прекъсна го Хавиланд. — Пусни го да влезе. Това е не само неочаквано, а като цяло е много необикновено. Той не е имал никакво време да събере факти и да организира атака, която да му даде надмощие. По този начин открито показва, че е замесен и нищо няма да му се удаде лесно. Самият той преди време издаде заповед контролът върху развоя на онази операция да се премахне.
— Можем да предположим, че е във връзка с жената — каза заместник-секретарят и тръгна към телефона върху бюрото на посланика. — Сигурно така се е снабдил с всички факти, от които се нуждае.
— Не. Тя не знае толкова много.
— А откъде знае да дойде при теб? — попита Макалистър с ръка върху телефона.
Хавиланд се усмихна мрачно.
— Всичко, което трябва да научи, е, че аз съм в Хонконг. Освен това говорихме по телефона и съм сигурен, че е направил връзката.
— А как е намерил къщата тогава?
— Никога няма да ни каже. Конклин е с много дълги пипала тук и има контакти, за които нищо не знаем. Плюс това никога няма да разберем как е дошъл, освен ако не го пуснем да влезе, нали?
— Да. — Макалистър вдигна телефона и набра три цифри. — Охрана? Пуснете мистър Конклин да влезе, претърсете го за оръжие и го придружете до офиса в източното крило… Той какво? Пуснете го бързо и загасете тая проклетия!
— Какво става? — попита Хавиланд, когато Макалистър затвори.
— Запалил е огън от другата страна на пътя.
Александър Конклин влезе, куцукайки, и морският офицер затвори вратата след него. Хавиланд се изправи, заобиколи бюрото и се приближи с протегната напред ръка.
— Мистър Конклин?
— Приберете си ръката, посланик, не искам да ме заразите.
— Разбирам. Ядът изключва възможността за нормално общуване.
— Наистина не искам да пипна някоя инфекция. Струва ми се, че вие я разнасяне.
— И каква е тя?
— Смърт.
— Защо сте толкова мелодраматичен? Разполагате и с някои добри страни.
— Наистина имам предвид точно това. Преди по-малко от двайсет минути видях как убиват жена на улицата с четирийсет или петдесет куршума в тялото. Направо я издухаха през стъклата на входа. Шофьорът й беше убит на място в колата си и казвам ви: наоколо всичко беше в кръв и меса…
Очите на Хавиланд се разшириха от ужас, но истеричният глас на Макалистър беше това, което спря мъжа от ЦРУ.
— Тя ли? Жена ли беше?
— Беше жена — каза Конклин, като се обърна към заместник-секретаря, чието присъствие все още не бе удостоил с внимание. — Вие, Макалистър…
— Да?
— Вашата ръка също не искам да стисна. Тази жена беше замесена и с двама ви.
— Жената на Уеб е мъртва! — изкрещя Макалистър парализиран.
— Не, но благодаря, че потвърдихте това, в което не бях сигурен.