Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
Старите познайници се поздравиха набързо, но много сърдечно, притиснати от необходимостта да пестят всяка възможна минута. Скоро петимата се настаниха около заседателната маса в една от секретните зали в главната квартира на МИ-5. Уотърс изложи последните събития, включително предприетото от младия Брустър, макар да остави подробностите от лондонските разкрития за по-късно. Сетне даде думата на Прайс и Монтроуз, които разказаха преживелиците си край езерото Комо, включително и за помощта, оказана им от дон Силвио Тогаци, и за ужасния край на Паравачини и неговия помощник.
— Мили Боже! — не се стърпя Скофийлд. — Тогаци е „дон“, а Джеф „сър“! Остава само Силвио да стане крал на Италия, а господин Лоена топка — министър-председател. Тоя свят направо е полудял!
— Много си мил — захихика Уотърс. — И тъй, след като научихме едно-друго за имението на брега на езерото, можем да смятаме, че е откъсната важна брънка от италианския клон на Матарезе, а е обезвреден и кардиналът на Ватикана, който също носи името Паравачини.
— Боя се, че отиваш твърде далеч в предположенията — подхвърли Лезли. — „Чарли“ Паравачини без съмнение е създал мощна, действена организация.
— Това не ни е известно — прекъсна я Брандън, — а дори ако го приемем като предположение, в негови ръце е била истинската власт. Бил е единствената всесилна личност за този регион. Според Тогаци, той никому не отстъпвал правата си.
— При това положение — обади се шефът от МИ-5, — организацията може и да не е разпусната, но е объркана и твърде уязвима.
— Съгласен съм — добави Камерън, — и тъкмо това търсим ние, уязвимост. Когато разполагаме с достатъчно факти, доказващи една мащабна, може би дори световна конспирация по отношение на развитите страни, ще можем да нанесем ответния удар.
— Като я разкрием пред света? — попита Скофийлд, сбърчил чело в недоумение.
— Това е един от начините — отвърна сър Джефри, — но може би не е най-печелившият.
— Какво искаш да кажеш? — попита Антония.
— Искаме да отстраним Матарезе от световния финансов свят, а не да въвличаме индустрията в хаос.
— И как ще го постигнеш, без да изобличиш виновниците?
— С хитрост и подлост, Тони — отвърна Прайс. — Отрязваме главите на многобройните змии и оставяме телата на влечугите да се мятат и унищожават едно друго.
— Твърде поетична метафора, младежо — засмя се Скофийлд. — Ще рече човек, че си завършил литература в Харвард.
— Не знаех, че имат такъв факултет.
— Може ли да ви помоля да престанете с игрите — строго се намеси Лезли Монтроуз, като се обърна към шефа от МИ-5. — Джеф, според мен Тони има право. Как ще обезвредим кръга Матарезе, без да го изобличим?
— Ще ти отговоря, Лезли, след като изслушаме Брандън. Хайде, старче. Като оставим настрана Атлантик Краун и успеха ти, който приветстваме макар и неохотно, какво друго постигна?
— Кажи им ти, любов моя — обърна се Брей към Антония. — Тя помни успешните ми ходове, а аз не държа да се перча и да потискам младоците.
— Този път дори аз бях поразена — призна Тони. — От материалите, които откри и преснима от архива на Атлантик Краун, на фона на компютърно обработените данни за по-крупните обединения, погълнатите компании и принудително изкупените, той обработи всички данни и възстанови основната схема, след което подготви както бихте я нарекли „операция ужилване“ в хотела в Ню Йорк заедно с Франк Шийлдс. — Антония обясни, че съпругът й се срещнал лично с четиринайсет души, жадни за властта в Матарезе, най-влиятелни бизнесмени в Америка. — Четирима от най-големите играчи, които биха отрекли, че се познават лично, се срещнали след разговорите с Брей в ненатрапчив ресторант в Ню Йорк. Хората на Франк Шийлдс ги заснели отдалеч. Информацията е систематизирана.
— Добра работа, Брандън! — възкликна Уотърс. — А сега да те запозная с развитието на събитията тук, в Лондон. — Сър Джефри се изправи, спусна щорите, макар светлината на късния залез да не ги смущаваше. Застана зад диапроектора в единия край на масата и го включи. На екрана в отсрещния край се появи светъл квадрат. Уотърс натисна копчето за първия диапозитив. Това бе снимка на човек, втурнал се да бяга по някаква улица в Лондон, обърнал глава назад да се огледа. Мъжът бе сравнително висок, слаб, краката въздълги в сравнение с торса, облечен в строгия костюм на делови човек. Изражението на тясното скулесто лице говореше за изненада и страх. Следващите диапозитиви показваха как набира скорост, обръща се още два пъти, чертите на лицето му бяха вече изкривени от нарастващата паника. Диапозитивите завършваха със снимка, на която човекът правеше завой на пресечката; екранът побеля, след което изчезна и Уотърс запали неоновите лампи, монтирани в тавана. Сър Джефри отново застана до стола си и заговори.