Дом на вериги
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дом на вериги». Краткое содержание книги:
Така започва величавата нова глава на „Малазанска книга на мъртвите“ — епично сказание за война, интрига, магия и измяна. Стивън Ериксън е един от най-оригиналните, надарени с богато въображение разказвачи в съвременното фентъзи.
— С което остава само Леоман — изръмжа той.
— И той тръгва с плъховете си след няколко дни.
— Фебрил ли ще движи плановете му сега?
Магът сви рамене.
— Трудно е да се каже, но тази сутрин очите му блестяха алчно. Алчно. Как не. Още един Върховен маг, поредният безумен владетел на сили, които беше по-добре да се оставят на мира.
— Все пак един остава, и той може би е най-голямата заплаха за нас. Призрачни ръце.
Камъст Релой презрително изръмжа:
— Този сляп дърдорещ глупак. Не знае ли, че чаят от хен’бара изтънява тъканта между неговия свят и всичко, от което иска да избяга? Скоро умът му изцяло ще изчезне в кошмарите му и няма да се налага повече да се безпокоим от него.
— Тя има тайни — промърмори Корболо Дом и посегна към купата с фурми. — Извън тайните, дарени й от Вихъра. Фебрил действа прибързано, без да си дава сметка за собственото си невежество. Когато най-сетне се разрази битката с армията на адюнктата, успехът или провалът ще се реши от Убийците на псета — от моята армия. Отатаралът на Тавори ще надвие Вихъра — в това съм сигурен. От теб, Фебрил и Бидитал искам само да не ми пречите в командването на силите, в оформянето на тази битка.
— И двамата знаем, че тази борба отива далече отвъд Вихъра — изръмжа Камъст.
— Така е. И далече отвъд всичките Седем града. Не губи от погледа си крайната ни цел — трона, който един ден ще бъде наш.
Камъст Релой сви рамене.
— Това е нашата тайна, приятелю. Трябва само да продължаваме предпазливо и всичко, което ни се противопоставя, най-вероятно ще изчезне пред очите ни. Фебрил убива Ша’ик, Тавори убива Фебрил, а ние унищожаваме Тавори и армията й.
— И тогава ставаме спасителите на Ласийн — щом смажем окончателно този бунт. Богове, кълна се, че съм готов да видя цялата тази земя лишена от живот, ако трябва. Триумфално завръщане в Унта, аудиенция с императрицата, след това — забитият нож. И кой ще ни спре? Ястребовите нокти се готвят да избият Ноктите. Уискиджак и Подпалвачите на мостове вече ги няма, а Дужек е на друг континент. Какво става с джисталеца?
— Малик пътува безпрепятствено, все на юг. Умен човек е той, мъдър, и ще изиграе ролята си съвършено.
Корболо Дом си замълча. Презираше Малик Рел, но не можеше да отрече ползата от него. Все пак не можеше да му се довери човек, нещо, което тъпият Върховен юмрук Пормквал щеше да потвърди, ако все още беше жив. — Прати някого да доведе Файил. Искам женска компания. Остави ме, Камъст Релой.
Върховният маг се поколеба и Корболо се намръщи.
— Остава въпросът с Л’орик…
— Тогава се справи с него! — отсече Корболо. — Върви си!
Върховният маг сведе глава и излезе заднешком от шатрата.
Чародеи. Ако можеше да намери начин да унищожи магията, нямаше да се поколебае. Премахването на силите, които могат да унищожат хиляда войници за един миг, щеше да върне на смъртните вярата в самите тях, а това щеше да е само за добро. Смъртта на лабиринтите, на боговете, бавното заглъхване на спомена за тях, изчезването на цялата магия… тогава светът щеше да принадлежи на хора като Корболо. И империята, която щеше да изгради, нямаше да допуска двойственост и двусмислие.
Невъзпрепятстван от нищо, напанецът можеше да сложи край на разногласата врява, която така мъчеше човечеството — сега и завинаги.
„Ще наложа ред. И с това единство ще отървем света от всяка друга раса, от всеки друг народ, ще надвием и ще съкрушим всяко несъгласие, защото в края на краищата може да има само един път, един начин на живот, на управление в този свят. И всичко това е в ръцете ми.“
Той беше добър войник и знаеше много добре, че успехът е в грижливото планиране, стъпка по стъпка.
Противникът имаше навика да оставя нещата на самотек.
„Вече си в нозете на Гуглата, Уискиджак. Където съм те искал винаги. Ти и проклетата ти рота храните червеите в чужда земя. Вече не остана никой, който да ме спре. Никой…“
11.
Този път тя не прие с охота.