Дом на вериги
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дом на вериги». Краткое содержание книги:
Така започва величавата нова глава на „Малазанска книга на мъртвите“ — епично сказание за война, интрига, магия и измяна. Стивън Ериксън е един от най-оригиналните, надарени с богато въображение разказвачи в съвременното фентъзи.
— Не. Не сега. Много съм уморен. Утре, Л’орик.
— Отлагането може да се окаже… гибелно. — Върховният маг въздъхна. — Е, добре. Разбирам умората ти. Позволи ми поне да ти сваря чай.
Този жест на доброта бе неочакван и Хеборик сведе глава.
— Л’орик, обещай ми едно — че когато дойде сетният ден, ще си много далече оттук.
— Трудно обещание. Позволи ми да помисля. Е, къде е хен’бара?
— В торбата, дето виси над котлето.
— Ах, да.
Хеборик се вслуша в шумоленето на сухите цветчета, чу плисъка на водата, когато Л’орик напълни котлето.
— Знаеш ли — замърмори Върховният маг, докато приготвяше чая, — че някои от най-древните научни трактати за лабиринтите споменават за триумвират. Рашан, Тир и Мийнас. Все едно че трите са свързани. Здраво. И оттам се стремят да открият връзката им към съответните Древни лабиринти.
Хеборик изсумтя и кимна.
— Всички ухания на едно и също? Бих се съгласил. Лабиринтите Тайст. Куралд това, Куралд — онова. Човешките версии само ги преобръщат, объркват ги. Не съм експерт, Л’орик, ти, изглежда, знаеш повече от мен.
— Хм, това наистина прилича на взаимно преплитане на теми между Тъмата и Сянката, и, вероятно, Светлината. Объркване между трите, да. Аномандър Рейк е заявил правото си над Трона на Сянка, в края на краищата…
Мирисът на запарения чай погъделичка ума на Хеборик.
— Нима? — вяло промълви той.
— Е, донякъде. Поставил е свои събратя да го пазят, уж от Тайст Едур. За нас, смъртните, е много трудно да разберем историите на Тайст, след като са толкова дълговечен народ. Както знаеш, човешката история винаги е белязана от определени личности, издигнали се до някое качество или слава, за да разбият статуквото. За наше щастие, такива мъже и жени са твърде малко и нарядко и рано или късно умират или изчезват. Но при Тайст… хм, такива личности никога не си отиват, или поне така изглежда. Те действат — и продължават да действат. Устояват. Избери най-лошия тиран, за когото знаеш в човешката история, Хеборик, и си го представи — като буквално безсмъртен. Върни многократно в ума си този тиран. Как би си представил историята, след като го направиш?
— Много по-жестока от тази на Тайст, Л’орик. Хората не са Тайст. Всъщност аз изобщо не съм чувал за тиранин Тайст.
— Може би се изразих неправилно. Имах предвид само — в човешки контекст — личност с опустошителна мощ, или потенциал. Погледни малазанската империя, породена от ума на Келанвед, един-единствен човек. А ако е бил вечен?
Нещо в разсъжденията на Л’орик извади Хеборик от сънния унес.
— Вечен? — Изсмя се горчиво. — Може и такъв да е. Има само една подробност, над която би могъл да помислиш, може би по-уместна от всичко, което се каза тук. И тя е, че Тайст вече не са сами в своите кроежи. Вече има хора в игрите им — хора, непритежаващи търпението на Тайст, нито легендарното им отчуждение. Лабиринтите на Куралд Галайн и Куралд Емурлан вече не са чисти, ненакърнени от човешко присъствие. Мийнас и Рашан? Може би те наистина ще се окажат вратите и към Тъмата, и към Сянката. А може би въпросът е още по-сложен — как може някой наистина да се надява, че ще отдели темите за Тъмнина и Светлина от Сянка? Те са точно каквото са казали онези учени — независим триумвират. Майка, баща и дете — семейство във вечна свада… тепърва се включват сватовете и внуците.
Изчака с любопитство отговора на Л’орик, да види как е приел думите му, но отговор не последва. Бившият жрец вдигна очи, помъчи се да ги фокусира върху Върховния маг…
… който седеше скован и зяпнал в него.
— Л’орик, прощавай. Не виждам добре лицето ти…
— Толкова по-добре — изхриптя Върховният маг. — Исках да предупредя, че Тайст се месят в човешките дела, а ето, че ти изказа предупреждение в обратна посока. Не ние сме тези, които трябва да се безпокоят, а самите Тайст.
Хеборик не отвърна нищо. Странно, шепнещо подозрение пробяга в ума му, породено сякаш от нещо в гласа на Л’орик. След миг го отхвърли. Твърде дръзко, твърде нелепо бе.
Л’орик наля чай.
Хеборик въздъхна.
— Тази нощ явно ще ми се откаже помощта на билката. Хайде, кажи ми за нефритения гигант.
— Аха. А в замяна ти ще ми кажеш ли за Господаря на Колодата?
— За някои неща ми е запретено да обяснявам…
— Защото са свързани с тайното минало на самата Ша’ик?
— Кълна се в бивните на Финир, Л’орик! Кой ли би могъл да подслушва този разговор в това гнездо на плъхове? Лудост е да говорим…
— Никой не подслушва, Хеборик. Погрижих се за това. Не съм небрежен към тайните. Доста научих за тайната ви история от самото начало…