Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Да, за персонала - отвърна той още по-намръщено.
- Можем ли да минем оттам? Така няма да се налага да минавам покрай господина, който ме следи.
- Както желаете, госпожо Грей. Ще помоля двама от колегите да ви помогнат с багажа и ще пратя двама души от охраната с вас. Последвайте ме.
- И искам да ви помоля още нещо.
- Разбира се, госпожо Грей.
След две минути вървях към доджа с целия си антураж. Прозорците бяха прекалено тъмни и не можех да видя кой е зад волана. Но когато приближихме, вратата на колата се отвори и жена, облечена в черно и с черна шапка, свалена над очите, излезе грациозно от колата. Елизабет! От СИП! Какво правеше тук, по дяволите? Тя тръгна към багажника и го отвори. Двамата млади служители сложиха тежките сакове.
- Здравейте, госпожо Грей. - И имаше наглостта да ми се усмихва, все едно сме си дружки, излезли на по кафе.
- Здравей, Елизабет - казах с леден глас. - Колко е хубаво да те видя извън офиса.
Господин Уилън прочисти гърлото си.
- Е, беше интересен следобед, госпожо Грей. - И докато бях принудена да спазя етикета и се ръкувах с него, съзнанието ми не побираше действителността. „Елизабет? Как? Защо се е забъркала с Джак?“
Уилън и хората му изчезнаха в банката и ме оставиха насаме с шефа на Човешки ресурси на СИП, съучастничка в отвличане, изнудване и кой знае още в колко престъпления. Защо?
Елизабет отвори задната врата и ме подбутна да вляза.
- Телефонът ви, госпожо Грей? - каза и ме изгледа войнствено. Подадох й го и тя го метна в кофата за боклук до колата и каза самодоволно:
- Така ще пазим мухите далеч от меда.
„Коя е тази жена?“
Тя се качи зад волана и затръшна вратата. Огледах се притеснено, докато колата излизаше на централната улица. Сойър не се виждаше никакъв.
- Елизабет, имаш парите. Обади се на Джак да пусне Мия.
- Мисля, че той иска да говори лично с теб.
Мамка му!
Тревожна бръчка загрози иначе прелестното й лице.
- Защо правиш това, Елизабет? Мислех, че не харесваш Джак.
Тя ме погледна в огледалото и за миг ми се стори, че видях в
очите й болка.
- Ана, всичко ще е наред, ако си държиш устата затворена.
- Не бива да правиш така. Това е лошо!
- Млъкни! - каза тя, но усетих, че е притеснена.
- Държи ли те с нещо? - попитах.
Очите й се стрелнаха към мен и тя рязко и ядно натисна спирачките и ме метна напред, така че си ударих главата в предната седалка.
- Казах ти да мълчиш! - изрева. - И вземи си сложи колана!
Вече знаех, че съм права. Държеше я с нещо. С нещо ужасно.
Затова беше готова да направи всичко това за него. Зачудих се с какво? Финансови злоупотреби в компанията? Нещо в личния й живот? Нещо сексуално? Потръпнах при мисълта някой да спи с него. Крисчън бе казал, че никоя от предишните му асистентки не искала да говори. Вероятно е било така с всяка от тях. „Ето защо искаше да чука и мен“. Догади ми се.
Елизабет излезе от центъра и пое към хълмовете на изток. Навлязохме в някакъв квартал. Видях името на една от улиците -Саут Ървинг Стрийт. Там тя направи остър завой вляво и тръгна по някаква занемарена улица без къщи, минахме покрай изоставена детска площадка с изпотрошени люлки и пързалки, голям паркинг с ниски масивни бордюри, с порутени тухлени сгради от другата страна. Елизабет отби в паркинга пред последната.
Обърна се и каза:
- Време е за шоу!
Мозъкът ми закипя. Страх и адреналин заляха тялото ми.
- Не бива да правиш това! - прошепнах от задната седалка. Устата й се сви в тънка черта и тя изскочи от колата.
„Това е за Мия! Това е за Мия! Моля те, Боже, нека всичко е наред, нека всичко е наред!“
- Слизай! - викна Елизабет и рязко отвори вратата.
По дяволите! Краката ми трепереха толкова, че не бях сигурна дали ще мога да вървя.
Късният следобеден бриз носеше тъжния дъх на приближаващата есен и прашния мирис на мухъл и старо, на изоставени домове.
- Я кой дошъл! - Джак излезе от малка врата, вградена в лявата стена на постройката. Беше подстриган. Беше махнал обиците си и носеше костюм. „Костюм?“
Тръгна бавно към мен, арогантен, нагъл, гледаше ме с презрение. Сърцето ми заблъска лудо.
- Къде е Мия? - Устата ми беше толкова суха, че едва успях да изрека думите.
- Едно по едно, кучко - изръмжа той с погнуса и застана пред мен. Буквално усещах вкуса на омразата му. - Парите?
Елизабет проверяваше чантите в багажника.
- Тук са - каза тя въодушевено, като омагьосана, докато дърпаше циповете на саковете.
- А мобилният й?
- В боклука.
- Добре - изръмжа той и най-неочаквано ме зашлеви с цялата си злоба през лицето.