Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- Изненадан съм, че не искаш нещо по-силно - отбеляза Елиът.
- Е, какво ти се случи, по дяволите? Аз научих, когато татко ми се обади, за да ми съобщи, че хеликоптерът ти изчезнал.
- Хайде да седнем и ще ви разкажа. - Крисчън ме притегли към дивана и всички се настаниха, отправили погледи към него. Той отпи голяма глътка бира, после забеляза застаналия на прага Тейлър и му кимна. Тейлър му кимна в отговор.
- Как е дъщеря ти?
- Сега е добре. Фалшива тревога, сър.
- Добре - усмихна се Крисчън.
Дъщеря му ли? Какво й беше на дъщерята на Тейлър?
- Радвам се, че се върнахте, сър. Имате ли нужда от мен?
- Трябва да приберем хеликоптера.
- Сега ли? Или може и утре сутрин?
- По-скоро утре сутрин, Тейлър.
- Добре, господин Грей. Нещо друго, сър?
Крисчън поклати глава и повдигна бутилката към него. Тейлър му отправи една от редките си усмивки - по-редки дори от тези на Крисчън, струва ми се - и се оттегли, навярно в кабинета или стаята си.
- Та какво стана, Крисчън? - подкани го Карик.
И Крисчън ни разказа. С Рос, неговата заместничка, летели с хеликоптера по работа, свързана с някакво спонсорство за Вашингтонския щатски университет във Ванкувър. Почти не го слушах, толкова бях замаяна. Просто го държах за ръка и зяпах поддържаните му нокти, дългите му пръсти, бръчките по кокалчетата му, часовника на китката му - омега с три малки циферблата. Гледах и красивия му профил, докато той продължаваше разказа си.
- Рос никога не беше виждала връх Сейнт Хелънс, затова на връщане заобиколихме оттам. Преди известно време бях чул, че са вдигнали временната забрана за полети, и исках да хвърля един поглед. И добре че го направихме. Летяхме ниско, на шей-сетина метра над земята, когато датчиците на таблото замигаха. Имахме пожар в опашката - не ми оставаше друг избор, освен да изключа цялата електроника и да кацна. - Крисчън поклати глава. - Приземих се до Сребърното езеро, изкарах Рос и успях да угася огъня.
- Пожар значи? И в двата двигателя? - ужаси се Карик.
-Да.
- Мамка му! Но аз си мислех...
- Знам - прекъсна го Крисчън. - Страхотен късмет, че летях толкова ниско.
Потреперих. Той пусна ръката ми, прегърна ме и попита:
- Студено ли ти е?
Поклатих глава.
- Как угаси пожара? - попита Кейт, влизайки в режим на разследваща журналистка. Божичко, понякога задаваше много точни въпроси.
- С пожарогасител. Длъжни сме да имаме, по закон - спокойно отвърна Крисчън.
В ума ми изскочиха едни негови думи: „Всеки ден благодаря на Божието провидение, че именно ти дойде да ме интервюираш, а не Катрин Кавана“.
- Защо не се обади или не използва радиостанцията? - попита Грейс.
Крисчън поклати глава.
- Електрониката беше изключена, съответно и радиостанцията. Не исках да рискувам да я включа заради пожара. Джипи-есът на моето блакбери обаче работеше и успяхме да стигнем до най-близкия път. Отне ни четири часа. Рос изоставаше. - Той неодобрително стисна устни. - Джиесемите ни нямаха сигнал. В Гифърд няма покритие. Батерията на Рос падна първа. Моята свърши по пътя.
Напрегнах се и Крисчън ме притегли в скута си.
- И как се прибрахте в Сиатъл? - попита Грейс, като леко примига при вида на двама ни, несъмнено. Изчервих се.
- На автостоп. Имахме общо шестстотин долара и мислехме, че ще трябва да платим на някого да ни докара, но един шофьор на камион спря и се съгласи да ни качи. Отказа да вземе пари и дори раздели обяда си с нас. - Той поклати слисано глава. - Отне ни цяла вечност. А и той нямаше джиесем - странно, но факт. -Крисчън млъкна и погледна семейството си.
- А че ние ще се тревожим? - иронично рече Грейс. - О, Крисчън! За малко да се побъркаме!
- Даваха те по новините, брат ми.
- Досетих се по фоторепортерите отпред. Извинявай, мамо, трябваше да помоля шофьора да спре и да телефонирам. Но бързах да се прибера. - И хвърли поглед към Хосе.
„А, така значи, защото Хосе ще нощува тук“. Тази мисъл ме накара да се намръщя. Божичко, всички тези тревоги...
Грейс поклати глава.
- Радвам се, че се връщаш цял и невредим, скъпи.
Започвах да се отпускам и опрях главата си на гърдите му.
Миришеше на природа, малко на пот и на душ гел - на Крисчън, най-любимата миризма на света. По лицето ми пак потекоха сълзи, този път от благодарност.
- И двата двигателя ли? - намръщено повтори Карик.
- Иди го разбери. - Крисчън сви рамене и ме погали по гърба.