Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
Карик пръв се откъсна от групата, избърса очи и потупа сина си по рамото. После ги пусна Мия и накрая Грейс отстъпи назад и промълви:
- Извинявай...
- Успокой се, мамо, всичко е наред.
- Къде беше? Какво стана? - Грейс се разплака.
- Мамо. - Той отново я прегърна и я целуна по темето. - Тук съм. Добре съм. Просто ми отне адски много време да се прибера от Портланд. Къде е комитетът по посрещането? - Вдигна глава и плъзна поглед по дневната, докато очите му не срещнаха моите.
И веднага се присвиха. Хосе също така веднага пусна ръката ми. Крисчън стисна устни. Аз го изпивах с поглед и се наслаждавах на обзелото ме облекчение. Чувствах се капнала, изтощена. Ликувах, ала сълзите ми не спираха да текат. Крисчън отново насочи вниманието си към майка си.
- Добре съм, мамо. Какво се е случило?
Грейс го погали по бузите.
- Крисчън, ти изчезна. Не се върна в Сиатъл. Защо не се свърза с нас?
Той изненадано повдигна вежди.
- Мислех, че няма да ми отнеме толкова време.
- Защо не позвъни?
- Батерията на джиесема ми падна.
- Защо не спря някъде... да се обадиш за наша сметка?
- Мамо, това е дълга история.
- О, Крисчън! Никога повече не ми причинявай такова нещо! Разбираш ли? - почти му изкрещя тя.
- Да, мамо. - Той избърса сълзите й с палци и пак я прегърна и когато Грейс мъничко се овладя, я пусна, за да прегърне Мия. Тя силно го плесна по гърдите и му се скара:
- Да знаеш само как ни уплаши!
- Добре де, нали съм тук!
Елиът пристъпи напред и Крисчън предаде Мия на Карик, който вече прегръщаше с една ръка жена си и сега обви другата си ръка около кръста на дъщеря си.
Елиът за миг прегърна Крисчън - и за огромна негова изненада после силно го удари по гърба, явно за да скрие обзелото го вълнение.
Въпреки че по лицето ми продължаваха да се стичат сълзи, аз я виждах - безусловната любов, която бликаше в дневната. Той можеше да я рине с лопати - просто досега никога не я беше приемал и дори в момента не можеше да я проумее.
„Виж, Крисчън, всички тези хора те обичат! Може би сега най-после ще повярваш“.
Кейт стоеше зад мен - нямах представа кога е дошла от малката дневна - и нежно ме галеше по косата.
- Той наистина е тук, Ана - прошепна ми успокоително.
- А сега ще ида да видя моето момиче - каза Крисчън на родителите си и те кимнаха, усмихнаха се и се отдръпнаха настрани.
Той се приближи към мен - сивите му очи блестяха, макар да изглеждаха уморени и все още слисани. Някъде дълбоко в себе си намерих сили да се изправя и да се хвърля в разтворените му ръце.
- Крисчън! - изхлипах.
- Шт - каза той и ме притисна към себе си, зарови лице в косата ми и дълбоко си пое дъх. Вдигнах разплаканото си лице към неговото и Крисчън ме целуна - прекалено за кратко - и прошепна:
- Здрасти.
- Здрасти - отвърнах. Буцата в гърлото ми пареше.
- Уплаши ли се?
- Мъничко.
Крисчън се ухили.
- Виждам. - И с нежно движение избърса сълзите, които отказваха да престанат да се стичат по бузите ми.
- Мислех... мислех... - Задавих се.
- Виждам. Шт... Тук съм. Тук съм... - И пак ме целуна невинно.
- Добре ли си? - попитах го. Пуснах го и заопипвах гърдите, ръцете, кръста му - о, колко приятен беше допирът до този топъл, жизнен, чувствен мъж, - за да се уверя, че наистина е тук и стои пред мен. Че се е завърнал. Крисчън дори не трепна. Само напрегнато се взираше в очите ми.
- Добре съм. Тук съм.
- О, слава богу! - Отново го прегърнах през кръста и той ме притисна към себе си. - Гладен ли си? Искаш ли нещо за пиене?
-Да.
Понечих да се отдръпна, за да му донеса нещо, ала Крисчън не ме пусна. Пъхна дланта ми под мишницата си и подаде ръка на Хосе.
- Добър вечер, господин Грей.
- Викай ми Крисчън.
- Добре дошъл, Крисчън. Радвам се, че си добре... и... ъъъ... благодаря, че ми позволи да пренощувам у вас.
- Няма проблем. - Крисчън присви очи, но вниманието му привлече госпожа Джоунс, която изведнъж се появи до него. И едва сега видях, че икономката не е спретната както обикновено. Досега не го бях забелязала. Косата й беше разпусната и носеше светлосив клин и огромен сив блузон с логото на баскетболния отбор на Вашингтонския щатски университет, в който изглеждаше съвсем дребничка и много по-млада.
- Искате ли да ви донеса нещо, господин Грей? - Тя избърса очите си с книжна кърпичка.
Крисчън й се усмихна нежно.
- Една бира, ако обичаш, Гейл, будвар, и нещо за хапване.
- Аз ще ти донеса. - Исках да направя нещо за мъжа на живота ми.
- Не. Остани при мен - тихо каза той и ме притисна към себе си още по-силно.
Останалите от семейството му се приближиха към нас, както и Итън и Кейт. Крисчън стисна ръката на Итън и млясна Кейт по бузата. Госпожа Джоунс се върна с бутилка бира и чаша. Той взе бирата, но поклати глава към чашата. Икономката се усмихна и се върна в кухнята.