Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
-Той може да попречи на лесърите да се завърнат при Омега. При въвеждането им в Обществото, всеки от лесърите получава частица от Омега. Частица, която се връща при него, ако лесърът бъде убит. Тъй като Омега не е нескончаем, възстановяването на онова, което временно заема на бойците си, е от жизненоважно значение за него, за да може да продължи да създава нови лесъри - при тези думи Рот кимна към Бъч. - Ченгето е в състояние да прекъсне този кръговрат. Колкото повече убийци поглъща той, толкова по-слаб ще става Омега, докато накрая от него не остане абсолютно нищо. Това е като да дялкаш голямо дърво треска по треска.
Погледът на Мариса се насочи към Бъч.
-Как точно ги поглъщаш?
Тази част определено нямаше да й хареса.
-Просто... просто ги всмуквам в себе си.
Ужасът в очите й му причини почти физическа болка.
-Няма ли по този начин да се превърнеш в един от тях? Какво ще попречи на злото да те надвие?
-Не знам - Бъч се отдръпна леко, притеснен, че тя може да побегне. Не че я винеше. - Но Вишъс ми помага. По същия начин, както преди ме излекува с ръката си.
-Колко пъти си го правил досега?
-Три. Като броим и тази вечер - отвърна Бъч. Мариса стисна очи.
-И кога го направи за първи път?
-Преди около две седмици.
-Значи никой от вас не знае какъв е дългосрочният ефект, така ли?
-Но аз съм добре...
Мариса скочи от стола и излезе иззад бюрото, обвила ръце около тялото си и приковала очи в пода. Вдигна ги едва когато спря пред Рот и го погледна с негодувание.
-И ти искаш да го използваш?
-Става дума за оцеляването на расата.
-Ами неговото оцеляване? Бъч също се изправи.
-Аз искам да ме използват, Мариса.
Тя го погледна сурово.
-Трябва ли да ти напомням, че едва не загина, когато беше заразен от Омега?
-Това беше различно.
-Нима? Как точно е различно, при положение че възнамеряваш да продължиш да приемаш още и още от злината му в тялото си?
-Нали ти казах. Вишъс ми помага да се пречистя от нея. Тя не остава в мен.
Мариса не отговори, нито помръдна, просто стоеше насред стаята, толкова изолирана от всичко наоколо, че Бъч не знаеше как да я достигне.
-Мариса... това ще придаде смисъл на живота ми. Ще ми даде цел.
-Интересно, ако не греша, точно тази сутрин в леглото ми каза, че аз съм твоят живот.
-Така е. Но това е различно.
-О, да, всичко е различно, когато така ти изнася - поклати глава тя. - Не си могъл да спасиш собствената си сестра, а сега смяташ да спасиш хиляди вампири. Колко самоотвержено!
Бъч прехапа устни.
-Това беше удар под кръста.
-Но е самата истина.
Изведнъж Мариса усети как я връхлита страшна умора, но все пак продължи:
-Знаеш ли, писна ми от цялото това насилие. От битките и болката. А и ти ми обеща, че няма да се забъркваш във войната.
-Тогава бях човек...
-О, моля ти се...
Мариса, знаеш на какво са способни лесърите. Виждала си телата на жертвите им в клиниката на брат си. Как може да не се бия?
-Но тук не става дума за обикновени битки. Ти говориш за нещо много по-страшно. Говориш за поглъщане на лесъри. Откъде си сигурен, че сам няма да се превърнеш в един от тях?
Бъч беше обзет от внезапен страх и когато очите на Мариса се присвиха, разбра, че не бе успял да го скрие достатъчно бързо. Тя поклати глава.
-Ти също се боиш от това, нали? Не си сигурен, че няма да станеш един от тях.
-Не е вярно. Няма да се изгубя. Знам го.
-Нима? Затова ли не сваляш ръка от разпятието на гърдите си?
Бъч сведе поглед и видя, че пръстите му толкова здраво стискат златния кръст, че беше събрал ризата си на топка, а кокалче-тата му бяха побелели. Той свали ръка с усилие.
-Нуждаем се от него, Мариса - обади се Рот в този миг. -Расата ни се нуждае от него.
-Ами неговата безопасност? - Мариса изхлипа, но бързо се овладя и потисна риданията си. - Съжалявам, но... просто не мога да се усмихна насърчително и да му пожелая успех. Дни наред прекарах под карантина, гледайки как той... - при тези думи тя се обърна към Бъч, - гледайки как едва не умираш, и това едва не ме уби. Онова, което ти се случи тогава, не беше по твой избор, но сега... сега ти сам взимаш това решение.
В думите на Мариса имаше немалка доза истина, но Бъч не можеше да отстъпи. Той бе онова, което бе, и трябваше да вярва, че е достатъчно силен, за да не допусне мракът да го погълне.
-Не искам да се превърна в домашен любимец, Мариса. Имам нужда от цел...