Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Тази битка не беше нейна.
Застанала зад колата до Дмитрий, в сянката на един разлис-
тен клен, усещах осезаемо близостта му, както бе заел стойка
на воин, готов за свирепа битка. На него може и да му липсва-
ше дългото кожено палто, но трябваше да призная, че повече
го харесвах без него.
– Предполагам – казах му тихо, – че няма да говорим за
случилото се тази сутрин?
Погледът на Дмитрий беше толкова твърдо прикован в хон-
дата, сякаш искаше да накара Джил и братята да се матери-
ализират вътре в автомобила. Но не можеше да ме излъже.
Просто се стараеше да избягва погледа ми.
– Няма за какво да говорим.
– Знаех си, че така ще кажеш. Всъщност колебаех се дали
ще кажеш това, или „не разбирам за какво става дума“.
Дмитрий въздъхна.
– Но – продължих – има нещо, за което трябва да говорим.
Като например за това, че ти почти ме целуна. И какво разби-
раш под „трябва да постъпваме правилно“?
Мълчание.
379
р и ш е л м и й д
– Ти искаше да ме целунеш! – Вече ми бе трудно да говоря
тихо. – Видях го.
– Само защото искаме нещо, не означава, че е правилно.
– Това, което казах... е истина, нали? Можеш да обичаш, нали? Сега осъзнавам, че веднага след промяната си смятал,
че не можеш. Навярно тогава не си могъл. Но нещата се про-
менят. Отново ставаш такъв, какъвто беше.
Дмитрий ме удостои само с един кос поглед.
– Да. Нещата се променят... но някои – не.
– Добре, господин Загадъчен. Това обаче не обяснява кои
са „правилните неща“.
По лицето му се изписа смущение.
– Роуз, извършил съм много лоши неща, за повечето от ко-
ито никога няма да мога да изкупя вината си. Сега единстве-
ното, което ми остава, ако искам да поправя живота си, е да
забравя, да спра злото и да правя само това, което е правил-
но. А това, което не е правилно, е да отнема жената на друг
мъж – мъж, когото харесвам и уважавам. Крада автомобили.
Прониквам в къщи. Но има граници, които няма да прекрача, независимо какво...
Отварянето на задната врата на мотела мигновено привле-
че вниманието ни. Не беше чудно, че любовта на живота ми бе
толкова объркан, след като най-проникновените ни и интимни
моменти винаги биваха прекъсвани от зловещи ситуации. Но
може и да беше за добро, защото никога, ама никога не съм
очаквала да чуя думи като: А това, което не е правилно, е
да отнема жената на друг мъж – мъж, когото харесвам и
уважавам.
Новата драма имаше предимство. Виктор пристъпи навън,
а зад него един до друг вървяха Робърт и Джил. Очаквах да я
видя едва ли не с вързани ръце и уста, затова се изненадах,
че ги придружаваше така спокойно. Скоро обаче осъзнах, че
изглеждаше прекалено спокойна. Не беше естествено. В по-
ходката ѝ се долавяше нещо сковано, като при роботите: по-
слушното ѝ държание се дължеше на внушението.
– Внушение – рече Дмитрий тихо, защото също се беше
досетил. – Заеми се с Виктор. Аз ще се справя с Робърт.
– Джил ще побегне веднага щом внушението престане да ѝ
380
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
действа. Поне се надявам. Не бих се обзаложила, че тя няма да
се включи в битката, което ще причини повече вреди, отколко-
то да помогне. Скоро ще разберем.
За щастие наоколо нямаше други хора. Все още беше доста
рано сутринта. С Дмитрий изскочихме от укритието си и за
броени секунди прекосихме паркинга. Двама здрави дампири
винаги могат да надбягат двама стари морои. Освен това, кол-
кото и хитри да бяха, братята въобще не ни очакваха.
С периферното си зрение зърнах как Дмитрий се настрои
за схватката, свиреп и неотразим. После се фокусирах изцяло
върху Виктор, като връхлетях върху него с цялата си тежест и
го повалих на земята. Той здравата се удари в асфалта, а аз го
приковах по гръб, като го фраснах с юмрук в лицето. От носа
му рукна кръв.
– Добра работа – простена той.
– Отдавна чакам този момент – изръмжах.
Виктор се поусмихна, въпреки болката и кръвта.
– Разбира се, че си го чакала. Мислех, че Дмитрий е сви-
реп, но всъщност ти си още по-опасна, нали? Ти си като жи-
вотно, неподдаващо се на контрол, без други желания, освен
да се бие и убива.
Сграбчих го за ризата и се наведох над него.
– Аз? Не аз измъчвах Лиса за своя облага. Не аз превърнах
дъщеря си в стригой. И със сигурност не аз използвах внуше-