Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
кото и да го раздрусвах и крещях, Виктор не се изправи. Дори
не помръдна.
Отзад ме сграбчиха някакви ръце, отчаяно опитващи се да
ме отместят настрани.
– Роуз... Роуз! Спри. Спри се.
Не обърнах внимание на гласа, не обърнах внимание на
ръцете. Цялата кипях от гняв и сила, исках – не, нуждаех се –
Виктор да се изправи срещу мен, за да решим окончателно
кой ще победи. Внезапно ме обзе някакво странно усещане,
все едно че върхове на пръсти полазиха по кожата ми. Пус-
ни го. Не исках, но за част от секундата ми се стори разумна
идея. Леко охлабих хватката си, само колкото да позволя на
тези ръце да ме отдръпнат назад. И тогава, изведнъж, изско-
чих от мъглата и осъзнах какво се бе случило. Този, който ме
дърпаше, беше Соня. Тя беше прибягнала до слабо внушение,
383
р и ш е л м и й д
за да ме отстрани от полесражението и да ме накара да пусна
Виктор. Магията ѝ беше толкова силна, че дори не ѝ бе нужно
да ме гледа в очите. Държеше ме до себе си, макар вече да е
знаела, че няма смисъл.
– Трябва да го спра – казах ѝ, докато се опитвах да се осво-
бодя от хватката ѝ. – Той трябва да си плати. – Отново се опи-
тах да се нахвърля върху него.
Соня се отказа от опитите да ме възпре физически и вместо
това реши да се ограничи само с думи.
– Роуз, той си плати! Мъртъв е. Не виждаш ли? Мъртъв.
Виктор е мъртъв!
Не, не виждах – поне не отначало. Усещах само заслепя-
ващата ме ярост, необходимостта да се добера до Виктор. Но
тогава думите ѝ достигнаха до мен. Когато сграбчих Виктор,
усетих как тялото му омекна. Видях как очите му са вперени
в... нищото. Тогава налудничавата, кипяща емоция в мен стих-
на, за да отстъпи на шока. Хватката ми отслабна и аз се взрях
в него. И едва тогава осъзнах какво ми казваше Соня.
Разбрах какво бях извършила.
После чух някакъв ужасяващ звук. Тих стон прониза мозъ-
ка ми, смразен от ужаса. Озърнах се тревожно назад и видях
Дмитрий, застанал до Робърт. Ръцете на Робърт бяха стегнати
зад гърба му и Дмитрий го държеше без усилие, но Робърт се
опитваше с все сили да се освободи. Разбира се, не успя. Наб-
лизо беше и Джил, неспокойна, объркана и изплашена.
– Виктор! Виктор!
Воплите на Робърт, заглушени от сълзите му, бяха безпо-
лезни, също като моите усилия да накарам Виктор да се на-
дигне от асфалта. Отново сведох поглед към тялото пред мен,
едва осъзнаваща какво бях направила току-що. Досега си ми-
слех, че пазителите са полудели така да реагират срещу Еди,
задето беше убил един морой, но сега започвах да ги разби-
рам. Едно е да убиеш чудовище като някой стригой. Но да
отнемеш живота на някого, дори той да е...
– Махни го оттук!
Соня беше застанала толкова близо до мен, че потръпнах
от неочаквания ѝ вик. Тя също бе коленичила, но сега скочи на
крака и се обърна към Дмитрий.
384
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
– Махни го оттук! Колкото можеш по-бързо!
Дмитрий я изгледа сепнато, но властната ѝ заповед го при-
шпори да действа. Започна да дърпа Робърт настрани. След
няколко мига Дмитрий предпочете да го сграбчи за рамото и
го завлече на някъде. Очаквах Робърт да се разкрещи в знак на
протест, но той остана безмълвен. Но не можеше да откъсне
очи от трупа на Виктор – погледът му беше толкова остър,
толкова фокусиран, сякаш бе предназначен да пробива дупки
в някого. Соня обаче не беше повлияна като мен от някакво
фантастично видение, затова се втурна между двамата братя и
отново приклекна, за да прикрие тялото на Виктор със собст-
веното си тяло.
– Махни го оттук! – отново се провикна тя. – Той се опит-
ва да върне Виктор обратно! И ще го направи целунат от
сянката!
Все още бях смутена и объркана, бях ужасена от това, ко-
ето бях направила, но опасността от това, за което тя говоре-
ше, ме порази като удар в лицето. Робърт би могъл да върне
Виктор отново към живота. Братята бяха достатъчно опасни,
дори и без да са свързани. Не биваше да се позволи на Вик-
тор да призовава духове така, както аз умеех. Виктор на всяка
цена трябваше да остане мъртъв.
– Не трябва ли да докосне тялото на брат си? – попитах я аз.
– Да, за да довърши създаването на връзката. Но сега е
впрегнал тонове от своята духовна магия, за да призове обра-