Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
зителите, за да се добера до нея и да узная къде е Роуз. О, а пък
ти, принцесо, всъщност вече трябва да тръгваш за твоя изпит.
– Помислих си, че това е било само оправдание, за да ме
намериш – каза Лиса.
370
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
– Не, наистина те викат. – Обясни ѝ къде трябва да отиде за
изпита. Оказа се в същата сграда, където се бе провел вторият
ѝ изпит. – Отидете всички заедно, а след това нека някой пази-
тел те придружи обратно. Не напускай стаята си, докато не се
появят Джанин или Тад. – Тад беше един от охранителите на
Ейб. – За да няма повече изненадващи атаки.
Лиса искаше да му възрази, че в никакъв случай няма да
позволи да я поставят под домашен арест, но реши, че засега
ще е по-разумно просто да не противоречи на Ейб. Той се раз-
бърза, все още кипящ от гняв, а тя и момчетата се отправиха
към сградата за провеждането на изпита.
– Ей, колко се ядоса – промърмори Ейдриън.
– Да не го обвиняваш? – попита Кристиан. – Току-що изгу-
би важен член от пъкления си клуб на интриганти. Брилянтни-
ят му план пропадна, а сега и дъщеря му изчезна и не се знае
къде е, докато той си мислеше, че е в безопасност.
Ейдриън остана многозначително замислен.
– Надявам се поне да е добре – въздъхна Лиса, макар че в
стомаха ѝ бе заседнала буца. – И какво общо, за Бога, може да
има Джил с всичко това?
Никой не знаеше отговора на този въпрос. Щом стигнаха до
сградата за изпита, Лиса се озова в ситуация, почти идентич-
на с обстановката при предишния изпит. Множество зрители
бяха изпълнили коридора. Пазители блокираха достъпа им
през вратата. Ревностните ѝ поддръжници сега бяха повече от
всякога и когато тя приближи, започнаха шумно да скандират
името ѝ. Сред множеството се забелязваха не само „обикно-
вени“ морои от скромен произход, но и представители на оне-
зи кралски фамилии, чиито кандидати бяха отпаднали. Част от
номинираните не се бяха справили с изпита за страха, така че
техните фамилии бързо преориентираха предпочитанията си.
Лиса отново бе въведена сама в стаята. Сърцето ѝ се раз-
туптя, щом видя същата старица. Дали не я очакваха още по-
кошмарни видения? Лиса не видя чашата, но това все още не
можеше да ѝ гарантира спокойствие. Този път обаче вътре ня-
маше втори стол, така че Лиса просто застана пред старицата.
– Здравейте – поздрави я Лиса почтително. – Радвам се да
ви видя отново.
371
р и ш е л м и й д
Жената се усмихна, разкривайки почти беззъбата си уста.
– Съмнявам се в това, но го изрече много убедително. Ди-
пломатическите умения са в кръвта ти.
– Благодаря... ви... – отвърна Лиса, неуверена дали това
беше комплимент. – Какво ще трябва да правя сега?
– Само слушай. Това е всичко. Този изпит е лесен.
Хитрото пламъче, блеснало в очите на жената, накара Лиса
да се усъмни, че изпитът ще е лесен.
– От теб се иска само да ми отговориш на един въпрос. Ако
отговориш правилно, ще бъдеш допусната до гласуването. Ще
бъде забавно, нали?
Старицата изрече последните думи повече на себе си, от-
колкото на Лиса.
– Добре – отрони Лиса притеснено. – Готова съм.
Жената огледа преценяващо Лиса и явно ѝ хареса онова,
което видя.
– Ето го и въпроса: Какво трябва да притежава една крали-
ца, за да бъде добър владетел?
В първия миг Лиса не успя да измисли нищо, след което
няколко думи едновременно се изредиха в ума ѝ. Почтеност?
Мъдрост? Здрав разум?
– Не, не, не отговаряй – рече старата жена, докато наблю-
даваше Лиса внимателно. – Не още. Ще изчакаш до утре, по
същото време. Дотогава ще го обмисляш. Върни се с правилния
отговор и ще си взела всички изпити. И... – Тя примигна. – Из-
лишно е да ти казвам, че не бива да разговаряш с никого за това.
Лиса кимна и потри малката татуировка на ръката си. От
никого нямаше да получи помощ за отговора. Напусна стаята,
като мислено непрестанно си повтаряше въпроса. На въпрос
като този можеха да се измислят твърде много отговори, каза
си тя. Всеки от тях би могъл...
Някакво движение в моята реалност тутакси ме изстреля
от главата ѝ. Донякъде очаквах Соня да се втурне в палатката
ни, но не, не това беше привлякло вниманието ми. Беше едно
много по-леко движение... и в същото време нещо безкрайно
по-въздействащо.
Дмитрий беше в прегръдките ми.