Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
— „Мандала“ дума от пракрит165 ли е? — попитах го.
— Не — поклати той глава. — Санскрит. Означава „кръг“.
— Значи това е нещо хиндуистко, така ли?
— Не е задължително — отвърна Хенри, докато оглеждаше надменно хипитата, сякаш бяха животни в зоопарк. — Мандалите се свързват с тантризма. Самият тантризъм има покваряващо влияние над индийския будистки пантеон. Въпреки че негови елементи са усвоени и преобразувани от будизма още към 800-та година, тантризмът има своя научна традиция — изопачена според мен, но все пак традиция — и замлъкна, докато наблюдаваше едно момиче с дайре, която замаяно се въртеше на поляната. — Но ако трябва да отговоря на въпроса ти, да, мандалата има заслужено място в истинския будизъм. Открити са следи от нея по надгробни могили по долината на река Ганг, а и на други места, при това датират от първи век след Христа.
Когато препрочетох този откъс, ми се стори, че съм бил до известна степен несправедлив към Бъни. Хората наистина го харесваха. Никой не го бе познавал много добре, но една от особените черти на личността му бе, че колкото по-малко го бе познавал един човек, толкова повече му се струваше, че му е бил близък. От разстояние на времето характерът му създаваше образ на монолитност и цялостност, която всъщност бе нереална, като холограма. Отблизо той бе само петънца и светли точки, можеше да прокараш ръката си през него. Ако се отдалечиш на достатъчно разстояние обаче, илюзията отново си идваше на мястото и ето го Бъни, по-истински приживе, присвил очи иззад малките си очила, отмятащ с една ръка мокрия кичур коса от челото си.
Характер като неговия се разпада, когато бъде подложен на анализ. Той може да бъде обрисуван със забавна история, случайна среща или дочуто изречение. Хора, които никога не бяха говорили с него, изведнъж с голяма топлина си спомняха как са го видели да подхвърля пръчки на някакво куче или да краде лалета от учителската градина.
— Той докосваше живота на хората — каза административният директор на колежа и навеждайки се напред, се хвана здраво за катедрата с две ръце. Въпреки че щеше да повтори същото изречение по абсолютно същия начин след два месеца на заупокойната служба в памет на момичето от първи курс, което в крайна сметка постигна по-голям успех с бръснача, отколкото с отровните плодове на нандината, в случая с Бъни поне това важеше с особена сила. Той докосваше живота на хората, живота на непознатите по един напълно неочакван начин. Именно те жалеха за него истински или за онова, което си мислеха, че бе той. Мъката им не бе по-малка поради факта, че не познаваха добре нейния предмет.
Точно тази нереалност на характера му, тази прилика с анимационен герой, ако щете, която бе тайната на обаянието му, и която в крайна сметка направи смъртта му повод за толкова скръб. Подобно на велик комик, Бъни оцветяваше обкръжението, в което се озовеше. За да се наслади на постоянството му, човек трябваше да го види във всякакви изумителни ситуации: яздещ камила, бавещ бебе или пък в космоса. Сега, след смъртта му, това постоянство изкристализира и се преобрази в нещо напълно различно — добре познатият шегаджия от филмите доста изненадващо бе принуден да играе трагична роля.
Снегът най-накрая се стопи и изчезна толкова бързо, колкото се бе появил. За двадесет и четири часа се бе разтопил напълно, с изключение на няколко прекрасни тъмни кръпки из гората — покрити с бяла дантела клони, от които се отцеждат капки, пробиващи дупки в ледената кора — и кишавите сиви купчини край пътя. Поляната пред столовата се бе ширнала пуста като бойно поле от Наполеоновите войни: разорано, жалко и изпотъпкано от хорските крака.
Този период бе особен, накъсан. В дните преди погребението не се виждахме много. Семейство Коркоран отмъкнаха Хенри със себе си в Кънектикът, а Клоук, който ми се струваше на ръба на нервна криза, се настани неканен у Чарлс и Камила, където пиеше бира „Гролш“ със стекове и заспиваше на дивана с димяща цигара. Аз пък бях принуден да понасям Джуди Пуви и приятелките й Трейси и Бет.