Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
— Ричард, — казваше Джуди и се пресягаше през масата, за да стисне ръката ми, — трябва да се храниш.
Редовно идваха да ме вземат, щом станеше време за ядене, а след това оставах пленник на малките занимания, които бяха планирали за мен — авто-кино, мексиканска храна или апартаментът на Трейси, където отивахме, за да пием „маргарити“ и да гледаме МТВ. Нямах нищо против киното, но непрекъснатото шествие от начоси и питиета с текила ми идваше в повече. Бяха луди за някакво питие, което наричаха „камикадзе“ и си умираха да боядисват коктейлите в ужасяващо електриково синьо.
Всъщност често се радвах на присъствието им. Въпреки всичките си пороци, Джуди бе добра душа, а и така обичаше да се разпорежда и бърбори, че колкото и да е странно, с нея се чувствах в безопасност. Не харесвах Бет. Тя се занимаваше с танци, беше от Санта Фе, с идиотски кикот и гумено лице, което усмивката изпъстряше с трапчинки.
В Хампдън я смятаха за красавица, но аз ненавиждах ленивата й походка, подобна на кокер шпаньол и гласа й на малко момиченце, който ми се струваше много престорен и често се израждаше до скимтене. Бе преживяла една-две нервни кризи, та понякога, докато й говорех, очите й се разширяваха и започваше да гледа втренчено, което ме изнервяше. Трейси бе страхотна. Беше красива еврейка с ослепителна усмивка и склонност да подражава на Мери Тайлър Мур166 като се прегръщаше сама или пък се въртеше с разперени ръце. Трите пушеха много и разказваха досадни истории:
— Та ти казвам, самолетът ни просто седя на пистата цели пет часа.
Говореха за хора, които не познавах, но аз, разсеяният опечален, можех спокойно да си зяпам през прозореца. Понякога ми писваше от тях, ала ако се оплачех от главоболие или просто казвах, че искам да си легна, Трейси и Бет изчезваха с предварително уговорена бързина, а аз оставах сам с Джуди. Предполагам, че ми е мислела доброто, но утешението, което искаше да ми предложи, не ми се нравеше, та само след десет или двадесет минути насаме с нея, отново бях готов да пия безброй маргарити и да гледам МТВ у Трейси.
От всички нас единствено Франсис не бе обременен с никого и от време на време се отбиваше да ме види. Понякога бях сам, но когато не бе така, сядаше вдървено на стола зад бюрото и се преструваше като Хенри, че разглежда книгите ми на гръцки, докато дори малоумната Трейси схващаше намека и си тръгваше. В мига, когато вратата се затвореше и стъпките отекнеха по коридора, той затваряше книгата, отбелязвайки мястото с пръст и се навеждаше напред, примигвайки развълнувано. По това време основната причина за тревогите ни бе аутопсията, поискана от семейството на Бъни. Бяхме шокирани, когато Хенри ни съобщи от Кънектикът, че са наредили аутопсия. Един следобед се измъкнал от къщата на семейство Коркоран и отишъл да се обади на Франсис от един монетен телефон под плющящите транспаранти и тенти на паркинг за продажба на употребявани автомобили, а далеч зад него се чувал грохотът на магистралата. Подслушал госпожа Коркоран, която казала на господин Коркоран, че така било най-добре и че в противен случай (Хенри се закле, че много ясно е чул) никога няма да знаят със сигурност.
Каквото и да говорят за вината, то тя определено придава на човека дяволски развинтено въображение. Прекарах две или три от най-кошмарните нощи в живота си изобщо, лежейки пиян, с отвратителен вкус на текила в устата, спохождан от тревожни мисли за частици от дрехи, отпечатъци от пръсти и косми. Всичко, което знаех за аутопсиите, бях научил от повторенията на „Куинси“, но така и не ми хрумна, че информацията ми би могла да бъде невярна, тъй като идва от телевизионен сериал. Нали проучваха внимателно тези неща, нали по време на снимките се консултираха с лекар? Изправих се, запалих лампите, устата ми бе оцветена в противно синьо. Но, когато повърнах алкохола в банята, той бе светъл на цвят, кристално чист, като вълна от освежаваща и дезинфекцираща тюркоазено синя вода за тоалетна.
Хенри имаше възможност да наблюдава семейство Коркоран в собствената им среда и много бързо разбра какво става. Франсис бе толкова щастлив от прекрасните новини, че дори не изчака Трейси и Джуди да излязат от стаята, а ми ги съобщи веднага на доста нескопосан гръцки, докато сладката и глупавичка Трейси на висок глас се чудеше защо настояваме да говорим за училище по това време.
— Не се страхувай — каза ми той. — Става дума за майка му. Безпокои се от безчестието, което синът й ще си навлече, ако го свържат с виното.
Не разбрах какво искаше да каже. Думата за „безчестие“ (ατϊμίά) означаваше и „загуба на граждански права“