Прокрадващ се в сенките
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокрадващ се в сенките». Краткое содержание книги:
Бледата рогата месечина, заменила по време на пътуването ни кръглата луна, се появи в небето и започна разговор с първите звезди. Очарованието на лятната нощ постепенно ни обгръщаше. Но нямахме време да се наслаждаваме на природата, първо трябваше да съберем дърва, за да осигурим храна за огъня за цялата нощ.
Да се намерят дърва в голо поле, при това нощем, си беше доста проблематично. Ако някой се съмнява, нека сам опита да излезе на открито, където вместо дървета има само зелена тревичка и тук-там очарователни, но абсолютно безполезни цветчета, както и полусънни скакалци, стрелващи се изпод краката. И да опита да запали приличен огън от гореизброеното. Много се съмнявам, че ще успее, особено като се има предвид, че преди това цял ден е трябвало да се друса на седлото.
За щастие, ние с Мармота попаднахме на нисък гъст храст, а притеклият се на помощ Делер го отсече с брадвата си.
Отговорностите в нашия отряд бяха строго разпределени. Едни събираха дърва и поддържаха огъня, други готвеха, трети се грижеха за конете, четвърти подготвяха мястото за нощувка. Всички бяха ангажирани с нещо, никой не кръшкаше. Дори Маркауз, граф, и то какъв, всяка вечер проверяваше конете, следейки, да не дава Сагот, някой да е окуцял или още по-лошо — да се е разболял.
Лично мен никой не ме молеше за нищо, но не исках да се чувствам безделник (с тези хора ще дойде време и последния си залък да деля), така че също се включвах с каквото мога. Основно помагах на Мармота да събира дърва или хранех Непобедимия. Лингът се оказа забавно зверче, а освен това и дяволски съобразително. С него се разбирахме много добре, аз му позволявах да се качва на рамото ми, а в отговор той ме оставяше да го галя. Такава любов и идилия направо шокира Мармота, който сподели, че Непобедимия не позволява току-така някой да го гали. Освен, разбира се, ако това не е любимият му собственик — Мармота.
Когато с Мармота и Делер домъкнахме до разпаления огън остатъците от дървата, които не бяхме успели да довлечем при първия курс, котлето вече весело къкреше и Халас, почти потопил брадата си в него, го разбъркваше с дървена лъжица. Неизменната торба, станала вече нещо обичайно от началото на пътуването ни, висеше на гърба на гнома. Изглежда Халас дори спеше с нея, поставяйки редом и бойната си мотика, за да се чувства по-спокоен. Първите два дни Делер всячески се опитваше да узнае съдържанието на чантата, но после се отказа. И сега само понякога презрително изсумтяваше, когато гномската торба попадаше пред очите му.
Кли-кли като примерен помощник-готвач (да готвят се редуваха през ден Халас и Чичо), подаваше храната на гнома. Халас с жест на професионален кралски готвач изсипваше всичко в котлето. В резултат на този подход към приготовлението на храната се получаваше нещо ужасно на вид, но напълно питателно и вкусно.
— Пак ли тази ужасия готвиш? — Делер сбърчи нос и хвърли клоните на земята.
— Като не искаш — не яж! — отсече гномът, пускайки луковица в кипящото котле.
Халас не обичаше да подлагат на съмнение таланта му на готвач.
— Стига, Делер — помирително каза Медения. — Какво се заяждаш?
— От неговата храна цяла нощ тичам в храстите! Нека по-добре Чича да готви!
Делер кой знае защо променяше името на Чичо по маниера на жителите на Загория, но десятникът като че ли нямаше нищо против.
— Чичо ще готви утре — подигравателно каза Халас, разбърквайки котлето. — А колкото до храстите, това за вас, джуджетата, е много полезно. Отървавате се от едно вредно нещо, с което вашата раса разполага в изобилие.
— За какво вредно нещо говориш, мотичник нещастен? — слагайки ръце на кръста, попита Делер.
— За онова, което започва с „л“ и завършва на „о“. В средата са буквите „а“, „й“ и „н“. — Халас не вдигаше поглед от врящото котле, сякаш изобщо не беше казал нещо обидно.
Делер започна да свива пръстите на дясната ръка и да мърда с устни в опит да схване какво има предвид гнома.
Кли-кли веднага разбра за какво говори Делер и доволно се ухили в очакване на вселенската битка. На Мармота също не му отне много време да се досети, но за разлика от шута грабна Непобедимия и тръгна да помага на Гръмогласния, Арнх и Фенерджията да нахранят конете. Медения незабелязано се премести така, че в случай на нужда бързо да застане между джуджето и гнома.